Марсилските пробиви до европейски финали
С достигнати 5 финала в евротурнирите на сметката си (преди 2022), Олимпик Марсилия е рекордьор във Франция по този показател. На прага на нов директен сблъсък за отличие, „фокейците“ ще трябва да обърнат в своя полза нещата срещу Фейенорд на „Велодром“. А за да го направят, имат чудесни примери за вдъхновение, простиращи се в изминалите над три десетилетия. Да видим кои са- пропътувайки назад, ще се срещнем с поколенията, изградили европейската слава на гранда от Юга и ще опознаем пътя им до битките за континентални трофеи.
До финала в КЕШ през сезон 1990-1991
Многозвездната селекция на амбициозния президент Бернар Тапи навлиза в серия от титли на Хексагона в края на 80-те и началото на 90-те, а това е гарнирано с подвизи на най-високо ниво и в международен план. През кампания 1990-1991 ОМ се класира за първия си финал в Купата на европейските шампиони. Трасето включва елиминиране на Динамо Тирана, както и осъществен обрат в двойната конфронтация с полския Лех Познан- от 3:2 в първия мач до гръмкото 6:1 в ответния мач (и респективно 8:3 в общия резултат). По пътя си до битката за върха тимът от френския Юг минава през причудлив четвъртфинал, в който отстранява действащия носител на трофея Милан. След 1:1 в първата среща на „Сан Сиро“, марсилци водят с 1:0 на „Велодром“ минути преди края, когато проблем с осветлението на стадиона прекъсва мача за известно време. След разрешаването му обаче играчите на италианския гранд отказват да подновят срещата, което им носи служебна загуба с 3:0 и отстраняване от евротурнирите за следващия сезон. Французите пък продължават съм полуфиналите, където елиминират хладнокръвно руския хегемон от края на ХХ век Спартак Москва.
На финала в Бари обаче се сблъскват с Цървена звезда. „Червено-белите“ от Белград се уповават на непробиваемата тактика на Люпко Петрович, за да неутрализират атакуващата мощ на „фокейците“ и достигат до целта си- дузпи, след като гол в игровите минути така и не пада. Пропускът на Мануел Аморос в първата дузпа се оказва решаващ и балканците ликуват с исторически триумф, потапяйки Базил Боли и компания в сълзи.
През този сезон се възцаряват няколко ключови фигури- Франц Бекенбауер заема поста на технически директор, Раймонд Гьоталс- този на старши треньор (по средата на сезона), а в тима се обособяват три възлови тройки- едната в защита- Карлос Мозер, Базил Боли и Бернар Казони, а другата в предни позиции- Абеди Пеле, Жан-Пиер Папен и Крис Уодъл.
До трофея в Шампионска лига през сезон 1992-1993
2 години по-късно обаче Марсилия се завръща в мач за трофея, преминавайки през специфичен формат, в който първо елиминира северноирландския Гленторан (с общ резултат 8:0) и румънския Динамо Букурещ (с общ резултат 2:0), а после излиза като победител от група с Глазгоу Рейнджърс, ЦСКА Москва и Брюж, което отрежда дуел за купата с големите уши.
Разполагащи с най-продуктивната атака в турнира за сезона, възпитаниците на Раймонд Гьоталс обаче трябва да се изправят срещу футболния еталон за онази епоха- Милан на Фабио Капело, имащ 8 победи от 8 мача и едва 1 допуснат гол. Провансалците успяват да разпечатат италианската врата в края на първото полувреме, когато Базил Боли засича с глава центриране от корнер на Абеди Пеле. Любопитното е, че минути по-рано Боли изпитва болки и се обсъжда смяна, но е взето решение той да остане до края на полувремето. Резултатът от това е видим и на светлинното табло, а железният бранител остава да играе до края на двубоя, спомагайки неимоверно много за легендарния успех. Защото срещата на “Олимпиащадион” в Мюнхен приключва 1:0 за ОМ, което е синоним на първи и към днешна дата единствен трофей за Франция в надпреварата (която тогава за първи път носи наименованието Шампионска лига).
Последният съдийски сигнал отприщва сцени на лудост и делириум както по трибуните, така и на терена, а и разбира се- край Старото пристанище. На следващия ден най-високо тиражираният френски спортен вестник „l’Equipe“ излиза със заглавие „Le jour de gloire“ („Денят на славата“), правейки аналогия между значимостта на победата и френския национален химн. Така едно истинско съзвездие от настоящи и бъдещи величия се превръща в златно поколение както за Олимпик Марсилия, така и за френския футбол като цяло.
До финала в Купата на УЕФА през сезон 1998-1999
Кампанията е специална, тъй като през 1999 Олимпик Марсилия чества 100-годишен рожден ден. Разбира се, амбициите са вековният юбилей да бъде почетен с нови попълнения в клубната витрина. Предпоставки за това не липсват- в тима на Рулан Курбис изпъкват имената на световните шампиони от лято ’98 Лоран Блан, Робер Пирес и Кристоф Дюгари, а еуфорията и в самия колектив, и в цялата футболна общност край Старото пристанище е огромна. В Купата на УЕФА „фокейците“ срещат най-различни опоненти, като сценариите на конфронтациите с тях са най-разнообразни.
На 1/32 е сломена съпротивата на чешкия Сигма Оломук със сумарен резултат 6:2 преди да бъде взет скалпът на немския гранд Вердер Бремен след две оспорвани битки (1:1 и 3:2). На идното стъпало от Купата на УЕФА предстои френски осминафинал- двата представителя на Лига 1 Монако и ОМ се изправят един срещу друг. Зрелищното равенство в Княжеството тласка марсилци с едни гърди напред, а класирането им по-нататък е подпечатано и с домакински успех с 1:0. Следва иберийско изпитание- Селта Виго, в чиито редици по това време се подвизава Любослав Пенев. Французите извоюват предимството си на „Велодром“, където вдъхновеният Флориан Морис бележи попаденията за екипа си, носейки му победа с 2:1. Въпреки трудните минути в Галисия авансът е удържан и се стига до станалия пословичен със своя драматизъм полуфинал с Болоня. След нулево реми край средиземноморския бряг развръзката остава за реванша на Апенините, а там 5 минути преди края италианците водят с 1:0 и са с единия крак на финал. Тогава обаче ОМ получава правото да изпълни дузпа, реализирана хладнокръвно от Лоран Блан. Краят на двубоя е съпътстван от повсеместно сбиване, вследствие на което санкции са наложени на редица замесени, сред които Кристоф Дюгари и Фабрицио Раванели- те съответно пропускат финала.
А той се състои на „Лужники“ в Москва срещу друг съперник от Ботуша- Парма на Лилиан Тюрам, Ален Богосян, Фабио Канаваро и Ернан Креспо. ОМ претърпява тежко поражение с 3:0. В Лига 1 пък губи първото място само няколко кръга преди края и финишира на точка зад Бордо, оставайки без трофей въпреки запомнящия се сезон.
До финала в Купата на УЕФА през сезон 2003-2004
През въпросния сезон марсилци се завръщат в Шампионска лига едва за втори път след триумфа им в турнира през 1993. Това се случва след успех в плейофите срещи Аустриа Виена, но в груповата фаза предизвикателството е мощно- „Лос Галактикос“ от Реал Мадрид с играчи като Зинедин Зидан, Феномена Роналдо, Дейвид Бекъм и компания, Порто на Жозе Моуриньо (бъдещ победител в надпреварата месеци по-късно) и сръбския гранд Партизан Белград. Играта в отбрана се оказва прекалено промокаема, за да може отборът да вземе нещо от битките с иберийските тимове (4 поражения и 10 допуснати гола), но срещу балканския тим точките са обезпечени- победа с 3:0 на френска земя и равенство 1:1 в последния мач от групата, обезпечаващо 3-тата позиция в крайното класиране и валидиращо билета за елиминационната фаза на Купата на УЕФА.
Там провансалците първо отстраняват трудно украинския Днипро (след 1:0 във Франция и 0:0 в Украйна), за да се стигне до серия паметни двубои. Първо на осминафиналите е срещнат Ливърпул, като в първия двубой на „Анфийлд“ двата тима си разменят по попадение през второто полувреме и оставят развръзката за реванша. Там събитията не започват розово за ОМ- Емил Хески дава аванс на „червените“ след четвърт час игра преди Дидие Дрогба от дузпа и Абдулай Мейте с глава след корнер (респективно в 38-мата и 58-мата минута) да донесат пълен обрат на екзалтираните домакини. Обрат, който се оказва и достатъчен за място в следващата фаза, където насреща се появява друг европейски колос- Интер. Минимален успех с 1:0 на „Велодром“ кара местните да вярват, че трасето към трофея става все по-право, а ответният мач в Ломбардия носи желаното от тях потвърждение- попадение на Камел Мерием в 74-тата минута подпечатва визите за полуфиналите на турнира. Където двойният сблъсък с Нюкасъл вещае да е нов спектакъл и тъкмо в такъв се превръща.
В редиците на „свраките“ по това време играе знаменитият Алън Шиърър, тогава 34-годишен. Британският нападател е автор на изключително силна кампания, в която бележи 28 гола, вследствие на което основните опасения на французите са свързани именно с него. Нито той, нито някой друг обаче успява да се разпише в първата среща на „Сейнт Джеймсис Парк“, макар Дидие Дрогба да е изключително близо до това, уцелвайки греда.
Именно котдивоарецът обаче се оказва Х факторът за ОМ в реванша. Първо става адресат на подаване след образцова контраатака и с елегантен финт се освобождава от опеката на прекия си пазач, за да открие резултата в 17-ата минута. Необходимо е обаче той и съотборниците му да минат през доста критични моменти преди да стигнат до същинския си делириум. Защото през второто полувреме британците сериозно затягат обръча около вратата на Фабиен Бартез и правят няколко значими пропуска. В 82-рата минута Дрогба дочаква своя нов звезден момент, засичайки подаване по земя от статично положение. Този момент на практика слага точка на спора, а „Велодром“ изживява една от най-лудите си вечери. Колкото до африканския стрелец, в международен план именно тази вечер в най-голяма степен привлича светлините върху него. Впрочем, в това издание на Купата на УЕФА той вкарва цели 11 попадения. На финала с Валенсия в рамките на едно полувреме Марсилия се представя чудесно, но последвалият червен картон на Фабиен Бартез и реализирана дузпа от испанците обръщат хода на събитията и в крайна сметка срещата приключва при резултат 2:0.
До финала в Лига Европа през сезон 2017-2018
Кампания 2017-2018, е тази, в която Лион ще е домакин на финала в Лига Европа. Това прави от „хлапетата“ сериозен кандидат за поход до битката за трофея. Там обаче се озовава друг голям клуб от Хексагона – съименникът от Марсилия. Фокейците завършват груповата фаза на второ място, оставайки зад австрийския Ред Бул Залцбург.
В елиминационната фаза първо се справят хладнокръвно с португалския Брага, а след това дори още по-убедително сломяват съпротивата на един от големите фаворити в турнира Атлетик Билбао, покосявайки баските на два пъти. Драматичните сблъсъци за ОМ тепърва предстоят. На четвъртфиналите съперник е РБ Лайпциг и след поражение с 1:0 на немска земя провансалците са призвани да търсят обрат край Старото пристанище. „Велодром“ вероятно още помни това зрелище, което след серия развръзки приключва при крупна победа за домакините от 5:2.
Портите към финала изглеждат широко отворени, но на входа дебне добър познайник- отново Ред Бул Залцбург, същият тим, който по-рано през сезона завършва пред Марсилия в групите на турнира. Победата с 2:0 в първата среща фаворизира френския тим, нов в ответната среща инкасирано поражение със същия резултат. То праща мача в продължения, където късен гол на Димитри Пайет валидира визата на южняците за финалния сблъсък. А там, на „Групама Стейдиъм“ в Лион, въпреки силното желание за краен успех, марсилци се оказват безсилни и срещу Атлетико Мадрид претърпяват загуба с класическо изражение, в основата на което е Антоан Гризман.
Руди Гарсия предвожда марсилци към въпросния поход, а в редиците на тима се открояват няколко имена, чиито силен сезон им носи и повиквателни за френската национална селекция за Мондиал 2018- надпревара, увенчала се със златни медали за „петлите“- Стив Манданда, Флориан Товен и Адил Рами. Изключително качествен, разбира се, е и сезонът, реализиран от Димитри Пайет.
Автор: Мартин Цветков
