Легендарният Матадор без лебедова песен

Седем години след пристигането си в Париж Единсон Кавани ще каже au revoir на клуба, в който написа най-славните страници от своята кариера към днешна дата. Еднакво правилно би било да кажем също, че именно уругваецът бе с ключова роля при сътворяването на най-златнате епоха в историята на гранда от „Парк де Пренс“ до момента. Нека разгледаме как „Ел Матадор“ се превърна в символ на новото измерение, придобито от Пари Сен-Жермен през втората декада на XXI век.

Гръмкият трансфер и адаптацията към фланговата роля

Катарските инвеститори вече са дошли във френската столица две години по-рано- през 2011 и са осъществили крупни трансфери на звезди от италианската Серия А, сред които Хавиер Пасторе от Палермо през същата година, както и Тиаго Силва и Златан Ибрахимович от Милан през 2012. Големият удар на лято 2013 също е свързан с Апенините- Единсон Кавани пристига от Наполи в Пари Сен-Жермен срещу 64,5 милиона евро, превръщайки се в най-скъпия входящ трансфер в историята на френската Лига 1 за времето си, както и в 6-ия най-скъп трансфер в историята на световния футбол въобще (към тогавашна дата). Стартирайки с този си етикет, както и със статута на най-добър голмайстор на италианския шампионат (29 гола с екипа на неаполитанците), южноамериканецът буди огромни очаквания у футболната общност в Париж още със самото начало.

Тъй като обаче в тези години на върха на атаката в Пари Сен-Жермен действа Златан Ибрахимович, на Кавани е отредена в най-честия случай позиция на фланга- зона, която не му е никак присъща и той е изправен пред предизвикателството да се справи в ново амплоа. Макар резултатите, които постига да изглеждат окуражаващо (общо 81 гола във всички турнири от началото на сезон 2013-2014 до края на сезон 2015-2016), той така и не успява да достигне до рекордите си от периода в Южна Италия. При това имайки предвид, че италианският шампионат би следвало да е отчетливо по-труден за нападателите поради силния акцент върху дефанзивните действия, застъпен в голяма част от местните отбори. Освен това Наполи в Серия А далеч не бе имал същото доминиране в притежанието на топката и броя създадени ситуации, каквито са присъщи на ПСЖ в Лига 1. Всички тези съпоставки изострят още по-силно фокуса върху Кавани в първите 3 години край бреговете на Сена.

Ренесанс на върха на атаката

Най-честият въпрос през тези 36 месеца от престоя му на „Парк де Пренс“ е дали той няма да разкрие пълния си потенциал и дори да надгради над него, ако действа перманентно на върха на атаката. Когато Златан Ибрахимович напуска през лятото на 2016, идва време, в което тази питанка да се изясни. Но началото не е никак обещаващо- уругваецът прави редица фрапантни пропуски в началото на сезона, най-вече в мач срещу Метц от Лига 1 и срещу Арсенал в двубой от груповата фаза на Шампионска лига. След едва едно попадение първите четири кръга на първенството, нападателят преживява тежък период. Той обаче не позволява увереността му да рухне и оправдава прозвището си „Ел Матадор“. Преломният момент е при гостуване на Каен през септември, когато през първото полувреме отбеляза цели 4 гола. Тази среща се оказва истински катализатор за сезона на дългокосия реализатор, защото тъкмо тя му позволява да преоткрие най-доброто си ниво и да изиграе най-силната си кампания в личен план, финиширайки с рекордните 49 гола във всички турнири (35 в шампионата).

Въпреки че не достига същата цифра, печели голмайсторския приз на Лига 1 за втори пореден сезон през 2017-2018 с 28 гола (общо 40 във всички турнири). И макар тези два сезона да остават най-забележителните за Кавани с екипа на ПСЖ, в течение на целия си престой като титуляр той държи впечатляващ минимум от попадения за кампания, под които не пада. През лятото на 2019 обаче на „Парк де Пренс“ е привлечен Мауро Икарди от Интер, на когото Томас Тухел предпочита да гласува доверие за титулярно място в болшинството двубои. С оскъден брой изиграни минути за футболист от подобен калибър и едва седем цели изиграни двубоя, Кавани преживява тежка кампания 2019-2020 и успява да се разпиша едва 7 пъти във всички турнири и 4 пъти в Лига 1.

Но най-яркият спомен, свързан с него в този сезон е с изцяло положителен знак-голът срещу Бордо, който бе под номер 200 за него с фланелката на столичани- постижение без аналог за клуба.

Витрина, гъмжаща от отличия

Притежаващ титлата най-добър реализатор в половинвековната история на Пари Сен-Жермен, уругваецът има още куп отличия, с които да гарнира 7те си години на вярна служба. В този интервал от време той завоюва цели 19 трофея, сред които 6 титли на Франция, 4 Купи на Франция, 4 Суперкупи на страната (Трофеят на шампионите), както и 5 Купи на Лигата. Именно в турнира за Купата на Лигата той дели първото място за най-добър голмайстор в историята на надпреварата заедно с португалеца Педро Паулета- и двамата с по 15 попадения. Важно е да се отбележи, че ако тазгодишните финали за двете национални купи се изиграят (респективно срещу Сент-Етиен и Олимпик Лион), напълно реален е шансът трофеите на сметката на Кавани да станат 21, макар той да няма възможност да запише участие в заключителните двубои. Говорейки за сблъсъци за злато, „Ел Матадор“ блести в пълна степен във финалните мачове, съумявайки да отбележи 3 гола в 5-те финала за Купата на Франция и цели 8 гола в 5-те си финала за Купата на Лигата. Той става и най-добрият реализатор за ПСЖ в Шампионска лига със своите 30 гола, спомагайки по този начин значително за установяването на столичани в европейския футболен елит, макар и големият пробив така и да не се осъществява.

Стилът „Ел Матадор“

Наблюдавайки и анализирайки игровия профил на Единсон Кавани, може да се определи като истински подвиг фактът, че прекара три години като играещ на фланга. Защото южноамериканецът има характеристиките на типичен чист нападател и никога не го е криел.

Неговата сила далеч не е в техниката или дриблите. Но уповавайки се на други качества, Кавани изгражда своя собствен стил. Стил, чиято основа е придвижването без топка- аспект, в който „Ел Матадор“ несъмнено е сред водещите в световен мащаб. Използващ чести залъгващи движения и резки смени на посоката на тичането си, Кавани се превръща в истински кошмар за противниковите бранители. Той често се вклинява между централните защитници на съперника, създавайки смут в организацията им и често отваря пространства за останалите атакуващи футболисти на парижани. Към качеството му на придвижване неминуемо трябва да добавим и усета за позициониране в наказателното поле. Всичко това обаче не би обезпечило настоящия му статут, ако не бе друго негово мощно оръжие- взимането на бързи решения в пеналтерията и завършването на атаки с едно докосване. Именно този тип попадения са запазената марка на Кавани. Бележещ подчертано с десния крак, роденият в Салто футболист се слави и с отличната си игра на втория етаж. Чрез оптималното използване на умерено високия си ръст (184 см) и пласирането си, той превръща в свой патент отбелязването на голове с глава на близка греда. Това е и най-честият способ, с който той е търсен и намиран от съотборниците си.

Умеещ да преценява разположението на линията на съперниковата защита и захранван с пасове от някои водещи подавачи в международен план, Кавани се оказва в огромен брой чисти стрелкови позиции. Неговата ефективност и степента му на конвертируемост на положенията обаче често не са били на необходимата висота, а натрупващите се пропуски обикновено са пораждали буреносни критики по негов адрес. Но чрез способността си да се озовава в стопроцентови голови ситуации, латиноамериканският стрелец създава необходимите предпоставки да се разписва регулярно. И именно по този начин достига вдъхновяващия си рекорд от 200 гола.

Оскъдното му участие в градежа на атаките пък се компенсира от приноса му в дефанзивен план- чрез интензитета на неговия пресинг в противниковата половина и ролята му на първи защитаващ.

Един специален гол под лупа

Както стана въпрос, стилистиката на игра на нападателя има своята ясно изразена идентичност, което и обуславя големия брой сходни попадения. Паралелно с тях обаче той се откроява и с доста други голове, неочаквани и зрелищни- с пета, със задна ножица, с мощен изстрел извън наказателното поле, с пряк свободен удар…. И макар да е трудно да се селектира попадения, което да се откроява, сякаш има едно, което изплува най-бързо и ясно в съзнанието- това при гостуването на Олимпик Марсилия през сезон 2017-2018. Подобно виждане само по себе си е изненадващо с оглед на факта, че Кавани е отбелязвал множество попадения във финални мачове, попадения в големи сблъсъци както в Лига 1, така и в

Шампионска лига. Но съперничеството с ОМ винаги има своя специфичен привкус. А именно в онази октомврийска вечер марсилци са най-близо до успеха след последната си победа над ПСЖ през ноември 2011. С човек повече на терена (след  изгонването на Неймар), игрови подем и аванс в резултата, домакините влизат в заключителните минути на двубоя предвкусвайки крайния успех. В добавеното време обаче брилянтен далечен пряк свободен удар на „Ел Матадор“ се отклонява в горната греда и минава зад гол линията, матирайки Стив Манданда и лишавайки „Велодром“ от така дълго чакания пир. Това изпълнение позволява на ПСЖ да съхрани дългогодишната си непобедимост в изданията на френското Класико, продължаваща и до днес.

Семпло „довиждане“, но резервирано място в залата на славата

С договор изтичащ на 30 юни, очакванията бяха Кавани и клубът да се споразумеят за двумесечно удължаване на контракта, чрез което голмайсторът да завърши сезона в Шампионска лига  и да преследва единствения трофей, който му убегна с екипа на ПСЖ. По всичко личи обаче, че това няма да се случи и поради липсата на други официални мачове легендата няма да успее да си вземе довиждане с общността и феновете по начина, по който заслужава. Макар и без лебедова песен обаче, уругваецът вече обезпечи непоклатимото си място сред вечните идоли на „Парк де Пренс“.

Автор: Мартин Цветков