Юго Лорис- капитанът, променящ истории със силата на постоянството

През октомври 2020 Юго Лорис се открои еднолично в ТОП 3 на футболистите с най-много изиграни мачове за френския национален отбор. Досега той делеше тази позиция с Марсел Десаи, но срещу Португалия изигра своя мач номер 117- с един повече от знаменития бранител. В срещата срещу Хърватия пък броят мачове би следвало да набъбне с още един. Това постижение е ясна илюстрация на дългогодишното постоянство, проявено от стража, но то е само част от върха на айсберга. Защото капитанът на „петлите“ представлява един богат на достойнства профил, благодарение на който кариерата му става все по-запомняща се- както за него самия, така и за отборите му.

Колекционер на рекорди

Hugo Lloris devient le 3ème joueur le plus capé de l’histoire des Bleus (117 sélections) derrière Lilian Thuram (142) et Thierry Henry (123) #FiersdetreBleus pic.twitter.com/ng64eQRDYj

— Equipe de France ⭐⭐ (@equipedefrance) October 11, 2020

Освен мястото си на подиума на представилите Франция в най-много двубои, роденият в Ница вратар може да се похвали с редица други постижения. Макар на клубно ниво единственият му трофей да остава Купата на Франция, спечелена с Олимпик Лион през 2012, на ниво национални отбори Лорис завоюва най-ценния трофей в световния футбол- този от Мондиала през 2018, при това с капитанската лента на ръката. Тъкмо той е човекът, който я е носил най-много в цялата история на селекцията в синьо. Рекордьор е също така по брой опазени чисти мрежи- 52. Той е френският вратар с най много мачове в Шампионска лига, както и разбира се френският вратар с най-много мачове за националния си тим.

Във френския национален отбор- лидерът, осъществил прехода от руините в ЮАР до световния връх

Френските школи по традиция произвеждат огромно количество млади таланти, на мнозина от които се предрича бляскаво бъдеще. В тази категория попада навремето и Юго Лорис. Той обаче се превръща в част от най-елитната група състезатели, които съумяват в пълна степен да оправдаят целия спектър високи очаквания на футболната общественост. 11 години след дебюта си с националната фланелка и 10 години след първия си мач като капитан на „Les Bleus“, южнякът разполага с пребогат опит зад гърба си, включващ работа с трима различни селекционери и като цяло работа, вписваща се в съвсем различни епохи от развитието на френската селекция.

Преди идването му в националния тим полемиките около това кой да бъде титулярен страж (Фабиен Бартез или Грегори Купе) са ожесточени. Но оттеглянето на двамата славни вратари съвпада с разцвета на Юго, чието трайно място под рамката на вратата на „петлите“ практически никога не е било поставяно под въпрос. Той всъщност е единственият френски играч, взел участие в злополучния Мондиал 2010, който и до днес продължава да брани цветовете на трикольорите. Впрочем, именно това е една от многото му ключови изпълнени мисии за „Les Bleus“- Лорис има ключов принос за постепенното им възраждане след фиаското на Световното в ЮАР (отпадане още в груповата фаза, където практически неговата вина за случилото се е сред най-оскъдните). Бързо установил се като капитан, той е неотлъчна фигура при извървяването на пълния път на футболния прогрес от неговата родина- четвъртфинал на Евро 2012, четвъртфинал  на Мондиал 2014, сребърен медалист от Евро 2016 и световен шампион от Мондиал 2018.

Автор на знакови страници в клубните истории

На клубно ниво Юго Лорис също е възлов градивен елемент в постигането на някои от най-значимите резултати в историята на съответните институции. Ница например през сезон 2007-2008, когато той в най-голяма степен впечатлява с изявите си, финишира на 8-о място в крайното класиране, като това в онзи момент е най-доброто постижение на „орлетата“ от сезон 1988-89 (6-а позиция). Именно тази кампания убеждава тогавашния хегемон и 7-кратен пореден местен шампион Олимпик Лион да го привлече в състава си като заместник на легендата Грегори Купе. Макар да не успява да завоюва титла на Лига 1 като част от „хлапетата“, проспериращият страж способства осъществяването на първия дълбок пробив Шампионска лига, където лионци достигат до ТОП 4, като по пътя си към полуфиналите елиминират Реал Мадрид на Кристиано Роналдо, както и действащия тогава френски шампион Бордо, а преди това в груповата фаза отстраняват и английския гранд Ливърпул.

Като част от Тотнъм от 2012 насам пък Лорис е константен фактор в преобразяването на статута на „шпорите“. С него в редиците си те успяват да се установят в ТОП 4 на Премиър лийг в 4 поредни сезона, размествайки пластовете на йерархията на английския футбол. Класните му изяви в Шампионска лига с екипа на лондончани са сред определящите причини за най-успешния им сезон в турнира на богатите- 2018-2019, когато за първи път стигат до финал в надпреварата.

Вратарският профил

За Юго Лорис вратарството е било личен избор още в най-ранна детска възраст. Първият му треньор (Режис Брюнтон) разказва за деня, в който се е запознал с него. Тогава едно 7-годишното момче със завидна яснота му казва, че иска да тренира при него, но да играе като вратар. Желание, което е извънредно рядко сред хлапетата на тази възраст. Наставникът се съобразява с него и му гласува доверие, което много бързо е оправдано- още първите крачки на Юго във футбола са впечатляващи и три години по-късно е привлечен в школата на местния гранд Ница, където извървява пълния детско-юношески път, поставил основите на описаните по-горе постижения.

Това умение, с което вратарят изумява още в първите си тренировки, се оказва силно застъпено и в цялата му професионална кариера дотук- пъргавината. Изключително ловък и подвижен, Лорис се придвижва отлично по голлинията, а качеството на рефлексите му спомага за отразяването и на най-безнадеждните удари. Ефективен при отразяването им както с ръце, така и с крака, той успява да отреагира достатъчно бързо и акуратно, за да се справи често дори с удари от упор. Разполага и с чудесен плонж, с който отразява удари от далечна дистанция, насочени към ъглите му. Силна страна в играта му са и излизанията- както тези, при които трябва да се намесва във въздуха, така и онези, изискващи негова интервенция в краката на противник с топка. Именно този негов плюс го прави толкова успешен в ситуациите един срещу един.

Лорис е вратар, чувстващ се в свои води в пеналтерията. За разлика например от Мануел Нойер, той не обича да излиза извън пределите на наказателното поле. За тази тенденция вероятно има своето значение недотам уверената му игра с крака при разиграванията- именно поради този аспект са се получавали и повечето голове, дошли от негови неточности. 188-сантиметровият страж обаче бележи подобрение в това отношение от световната титла насам, а и реално успява да изгради категоричния си образ на стабилен вратар с останалите си силно изразени достойнства. При това далеч не само в спортно-технически план.

Личността Юго Лорис

Отличителни характеристики на понастоящем 33-годишния световен шампион са неговото хладнокръвие, спокойствие и скромност. Далеч от гръмките социални изяви, не търсещ светлините на прожекторите и водещ смирен начин на живот, Лорис може би на първо време дава вид на по-интровертен човек, поради което е минавал през периоди, когато способността му да се утвърди като авторитет е била подлагана на съмнение от критиците му. След дългогодишна успешна капитанска служба както на национално, така и на клубно ниво, подобни въпросителни няма как да стоят на дневен ред. Роденият на Лазурния бряг страж е нагледен пример за теорията, че силата не вдига шум, тя съществува и действа. По своя начин той се доказва като истински лидер в отборите си- с отбраност, премереност, ежедневен стремеж към перфекционизъм и с най-важния компонент- личния пример. А способността му да се изказва на място и да пресява правилните думи правят комуникацията му достойна за статута на капитан, който му е отреден единодушно.

Силният характер на Лорис е изграден с цената на сериозни трудности. Когато пристига в Тотнъм за известен период от време тогавашният наставник на тима Андре Вилаш-Боаш предпочита да налага като титуляр  американския ветеран Брад Фридъл и французинът далеч не получава своето място в стартовите 11 на „шпорите“ даром, а постепенно се преборва за него. За националния тим на Франция пък, както стана въпрос, първият му голям турнир е станалият печално известен със скандалите от Книсна Мондиал 2010, където Франция е елиминирана още групите. Не се разминава и с болезнена травма- през октомври 2019 контузва лакътя си и трябва да отсъства от терените в продължение на три месеца. Тежките абзаци обаче го амбицират да продължи още по-силен. Най-сериозното изпитание, несъпоставимо по мащаби с всички други, всъщност го връхлита още преди останалите изброени. Когато е едва на 21-годишна възраст губи майка си, но не рухва психически и настоява да играе в предстоящия след само два дни мач с Лил в Ница. А там публиката на „Стад дю Ре“ отдава паметна почит.

Най-ключовите спасявания

Кариерата на Юго Лорис е изпъстрена с обилно количество стойностни изяви. Ако трябва обаче все пак да обособим няколко спасявания, имащи най-фундаментална стойност, те биха били следните.

През април 2010 Лион гостува на Бордо в четвъртфинален мач реванш на „Шабав Далма“. Първата срещу е спечелена от ОЛ с 3:1, а в заключителните минути на сблъсъка в Аквитания „жирондинците“ водят с 1:0 и втори техен гол би ги пратил
в следваща фаза. Това попадение е изключително близо- след центриране от фланга Уендел се извисява във въздуха и праща с глава топката към вратата на лионци, но Юго Лорис с вещина отразява удара, елиминирайки по този начин последната
сериозна опасност и пращайки тима си на исторически първи полуфинал.

По време на Световното първенство в Русия няколко негови спасявания се открояват със своята ефектност и значимост. В четвъртфиналния мач срещу Уругвай, Франция води в края на първото полувреме с 1:0, а южноамериканците изпълняват
статично положение, при което Мартин Касарес засича топката с глава, пращайки я в долния ъгъл на вратата на Лорис. Стражът обаче не трепва и със скоростен плонж успява да се разпъне максимално, за да не позволи да се стигне до попадение. По този начин „петлите“ съхраняват аванса си, а след почивката удвояват преднината си, за да стигнат до успеха с 2:0. Дидише Дешан коментира изявата на вратаря си по следния начин: „Това не бе просто спасяване, беше си почти гол!“, подчертавайки необикновения характер и важност на намесата на Лорис за класирането в следващия етап.

На полуфинала с Белгия отново той осъществява фамозно спасяване срещу Тоби Алдервейрелд, който първоначално е с гръб към вратата и отправя изстрел завъртайки се. Въпреки ограничената видимост поради скупчените пред него футболисти, Лорис успява с плонж да избие топката, отиваща право до страничната мрежа мрежа на вратата му. Така Франция не се оказва в ролята на догонваща. В края на двубоя, когато „петлите“ вече водят с 1:0, капитанът боксира далечен удар на Аксел Витсел, за да попари и последните надежди на „червените дяволи“ и да прати тима си на финал.

А там неговата най-значима намеса е в началото на второто полувреме, когато успява да избие силен диагонален удар от около 11 метра на Анте Ребич. Така той съхранява аванса от 2:1 в критичните начални минути след почивката, а това се
оказва решаващо за крайния изход, тъй като в минутите след 60-ата Франция нанася двоен удар чрез Мбапе и Погба и в крайна сметка се окичва със златото.

Като играч на Тотнъм една от най-запомнящите му се изяви е спасената дузпа срещу Серхио Агуеро от Манчестър Сити в първия четвъртфинален мач от Шампионска лига (2018-2019) на „Тотнъм Хотспър Стейдиъм“. Тази намеса идва при резултат 0:0,
впоследствие „шпорите“ печелят срещата с 1:0, а чистата победа се оказва определяща за крайния изход на битката, тъй като драматичният ответен мач завършва 4:3 за „гражданите“ и Тотнъм отива в следваща фаза поради повечето голове на
чужд терен. Именно в този сезон лондончани достигат и до първия в историята си финал, за който стана дума по-рано.

Макар с екипа на първия си професионален тим Ница да не записва международни мачове, в които да се прояви, подвизите му по френските терени и зрелищността на спасяванията му за „орлетата“ и до ден днешен са повод за гордост за футболната общност в средиземноморския град.

С респект към постигнатото и устрем към нови висини и рекорди

Към днешна дата на 33 години и в отлична спортна форма, Юго Лорис продължава уверено и методично да обогатява статута си на легенда. Лоялен, предан и всеотдаен, той вече има зад гърба си устойчив завет. Но всички наченки са налице, че пред него предстоят още много славни години като професионален вратар.

Автор: Мартин Цветков