Основните акценти в новия сезон на Лига 1

85-ото издание на френския шампионат вече е в ход. Основания да считаме кампанията за специална не липсват. И като специфика на календара, и като нововъведения, и като интрига около очакваната битка на различните етажи в класирането- сезон 2022-2023 в страната световен шампион вещае разнообразно меню във всяко отношение. Нека разгледаме заедно всичко най-интересно, характеризиращо новото издание на Лига 1, в това число, разбира се, изходните позиции на тимовете, от които се очаква най-много.

Новости и специфики

Източник на снимката

Новозапочналото първенство ще бъде силно повлияно от Мондиал 2022 в Катар (чието провеждане ще е между 21 ноември и 18 декември). Ето защо Лигата на талантите ще се простира в цели десет месеца- от началото на август 2022 до началото на юни 2023, а в периода от средата на ноември до Коледа ще има пауза. Любопитното е, че този формат на календара включва и въвеждането на своеобразен „Боксинг дей“ по френски- ще се играят шампионатни срещи в дните след 25 декември, както и в най-първите дни на новата година. Това означава, че отборите, които имат в редиците си национални състезатели, взимащи участие във форума на планетата, ще трябва да приложат успешен ротационен принцип в седмиците след Мондиала, за да избегнат преумора у играчите и да минимизират риска от претоварване и контузии. Иначе казано, ролята на дълбочината от резервната скамейка ще е по-съществена отвсякога. Цялото това разместване около календара далеч невинаги е посрещано с отворени обятия от футболните дейци. Някои клубове обаче виждат изцяло положителната страна. В Брест например приветстваха идеята.

Съществена характеристика на издание 2022-2023 във френския шампионат е фактът, че това ще бъде последен сезон с 20 отбора в елита- след 38-ия кръг изпадащите ще бъдат цели 4, като на тяхно място ще се изкачат само 2 клуба от Лига 2. Плейофи и баражи като тези от последните няколко години този път няма да има. Предвид тези обстоятелства, битка за оцеляване ще е по-мащабна и ожесточена от когато и да било.

Любопитна новост е и разширяването на броя номера, които футболистите  могат да носят на гърбовете си- те вече са до 99. А това отваря възможности за състезателите да ползват номера, които по една или друга причина имат сантиментална стойност за тях.

ПСЖ версия „Галтие“ в атака на едноличен рекорд

Източник на снимката

Макар и епизодично накъсвана от титлите на други отбори (Монпелие през 20212, Монако през 2017 и Лил през 2021), доминацията на Пари Сен-Жермен през последното десетилетие е силна и надали шокира някого. Тя обаче не бива да се банализира, тъй като придобива мащаби, претворяващи историята на местното първенство. Нова титла за столичани би била под номер 11 за тях, а това е нещо, което никой друг клуб не е правил до момента.

За да стигне до тази си цел, грандът от „Парк де Пренс“ ще трябва да се осланя на работата на новопристигналия на треньорския пост Кристоф Галтие. Ходът с назначението му крие своите рискове предвид факта, че специалистът не е ръководил клуб с подобен бюджет и амбиции в досегашната си кариера. Проповядваният стил на игра ще трябва да се преориентира към значително по-офанзивна насоченост в сравнение с тази от предходните клубове на треньора (Сент-Етиен, Лил и Ница). Напрежението, съпътстващо ежедневния живот в 10-кратния френски първенец, също е несъпоставимо с другите 3 клуба, а менажирането на еготата в съблекалнята и установяването на авторитет там ще поставят Галтие пред предизвикателства, с които той ще трябва да се сблъска за първи път (в тези измерения, разбира се). И ако предните институции-работодатели му предоставяха дългосрочен проект и време и търпение за развиването му, то в Париж резултати ще си изискват тук и сега- и на местната, и на континенталната сцена. Все още не е ясно и доколко фенската общественост в столицата ще бъде поддържаща Галтие с оглед на факта, че наставникът е роден в Марсилия, а знаем добре за нагнетеното отношение, съществуващо по оста между „Парк де Пренс“ и Старото пристанище.

Клубове в подем, търсещи затвърждаване

Източник на снимката

Вятърът на промяната за пореден път задуха на южния бряг- 4-ти наставник от 2019 насам застава начело на Олимпик Марсилия (след Руди Гарсия, Андре Вилаш-Боаш и Хорхе Сампаоли)- Игор Тудор бе назначен на треньорското кормило. Разривът между Сампаоли и президента Лонгория по отношение на летните трансфери доведе до раздялата и сега един нов градеж с нова треньорска философия ще трябва да започне във френския вицешампион. При това без клубната легенда Стив Манданда (подписал с Рен) и без потеглилият към Албиона Бубакар Камара. ОМ обаче подсили стабилно защитното си звено с привличането на Самюел Жиго от Спартак Москва и на новоизлюпения френски национал Джонатан Клос от Ланс. Интерес буди и акостирането на „Велодром“ на колумбийския нападател Луис Суарес от Гранада , който да динамизира офанзивния сектор. Перлата в селекцията обаче се казва Алексис Санчес. Идването на чилийската звезда от Интер е знаков трансфер за лятото в Лига 1. Към Санчес ще е насочено най-силното внимание и очаквания да поведе ОМ към резултатна и продуктивна година. Остава открито предизвикателството дали цялостният наличен баланс от количество и качество на единиците ще бъде достатъчен на „фокейците“ да държат необходимото темпо и във Франция, и в Шампионска лига. Разочарованията и антирекордите от последните участия на марсилци в турнира на богатите правят така, че ново фиаско там да трябва да бъде избегнато на всяка цена. И паралелно да се щурмуват минимум нови сребърни медали от Лига 1, за да се консолидира позицията от миналата кампания.

Задачата на провансалците е сложна и поради наличието на сериозни конкуренти, сред които неминуемо изпъква Монако. „Червено-белите“ проведоха първата си лятна подготовка под ръководството на Филип Клеман (след като белгиецът ги пое в хода на миналия сезон). Въпреки зейналата бездна в средата на терена (след продажбата на Орелиен Чуамени в Реал Мадрид), „монегаските“ държат козове в ръката си за атака поне на второто място. С изключение на Чуамени останалата част от ядрото бе съхранено, а съставът бе подсилен с идването на Минамино от Ливърпул, който ще придаде още по внушителен облик на и без това впечатляващия офанзивен сектор на отбора, в който взаимовръзките между Бен Йедер, Фоланд, Мартинш и Диоп отдавна носят желаните плодове. През последните сезони тимът от Княжеството се затвърди като такъв, който набира скорост и ниже победа след победа през пролетния дял на кампаниите, компенсирайки по-неубедителните си игри от началото на сезона. Ако искат да минат към следващото ниво от развитието си обаче, играчите на Клеман ще трябва да превъзмогнат негативния аспект на тази тенденция и стабилизират игрите си през летните и есенните месеци. Изпитанието пред тях е сериозно още през първите седмици- освен че е необходимо да решат съдбата си в евротурнирите, те срещат в Лига 1 Страсбург, Рен, Ланс, ПСЖ, Ница и Лион още преди септември да е преполовен. С оглед тежкия календар, началото на сезона ще бъде по-съществено отвсякога.

Друг сериозен кандидат минимум за подиума е и друг отбор, който направи фантастична кампания 2021-2022- Рен. Неслучайно тъкмо наставникът на „Les Rouge et Noir“ Бруно Женезио бе удостоен с приза за най-добър треньор в Лига 1 само преди 3 месеца. Сърфирайки върху силната си динамика от предния сезон, бретонците могат да се осланят на вече изградения и чудесно функциониращ колектив, в който пълноценно процъфтяват ярки индивидуалности като Мартен Терие, Гаетан Лаборд и Бенжамен Бурижо. Тимът от „Роазон Парк“ внесе ударна доза класа и в задни позиции с привличането на белгийския национал Артур Теате, на вратата пък дойде световният шампион Стив Манданда. Комбинацията от всичко гореспоменато обезателно формира Рен като един от главните претенденти за затвърждаване, а и надграждане на постигнатото досега.

Търсещите преоткриване на правия път

Източник на снимката

Сред бюджетите във Франция Олимпик Лион отстъпва единствено на ПСЖ. Въпреки това обаче вече три поредни кампании „хлапетата“ остават извън подиума. В последния сезон те преживяха същински кошмари и останаха на незавидното 8-о място без излаз към европейската сцена. Помислите за необходимост от нов полъх в клуба, под една или друга форма, получиха конкретика през това лято с идването на американския инвеститор Джон Текстър, придобил мажоритарния дял акции. Текстър ще влее в клуба свежи финансови постъпления, а Жан-Мишел Олас остава на президентския пост. От това дали симбиозата между двамата ще се получи зависи реално и бъдещето на клуба. На първо време към „Групама Стейдиъм“ дойдоха отлични новини- двама юноши, оставили трайна след в ОЛ и натрупали солиден опит зад граница, се завърнаха у дома- Александър Лаказет и Корентен Толисо, Антони Лопеш и Максанс Какре пък подписаха нови договори, вратарят Реми Риу също се завърна в родния си клуб. Това направи и Людовик Жюли, но като треньор на нападателите- пост, от който определено имаше нужда. Иначе казано, приоритет бе като ключови фигури в Олимпик Лион да бъдат хора, носители на клубното ДНК, но имащи зад гърба си и и солиден опит на най-високо ниво. Към тях се присъединиха и хитовият аржентински бранител от Аякс Николас Таляфико, както и обещаващият младок Жоан Льопенан.

Дотук нещата звучат окуражаващо, но далеч не всичко бе такова в летните месеци. Френският национал и бивш капитан на ОЛ Лео Дюбоа беше трансфериран в Галатасарай за крайно ниската цена от 2,5 милиона евро, което остави тима без рутиниран боец на тази позиция. Оповестен като титуляр бе юношата Мало Густо, който обаче тепърва трупа опит в мъжкия футбол, а дефанзивната част от профила не е силно застъпена към настоящия момент, което би могло да обособи десния фланг на защитата като ахилесова пета. В центъра на отбраната пък Петер Бос продължава да залага на Тиаго Мендес, който номинално е халф, а изявите му в сърцето на дефанса все още не убеждават, че преквалифицирането му е удачна идея. Резултатите на Лион от предсезонната подготовка не бяха никак окуражаващи- в изиграните 8 двубоя бяха допуснати 17 гола, което не дава положителни знаци за стабилизирането на защитата. Петер Бос пък видимо се ползва с пълното доверие на ръководството въпреки отчайващата му до момента равносметка. Предстои да разберем дали през новата кампания „Les Gones“ най-накрая ще възвърнат позициите си в първенството или мрачните тенденции от последните години ще продължат да пускат корени още по-надълбоко.

Източник на снимката

Лил от своя страна също търси връщане на трасето към горните етажи. След сензационната титла през 2020-2021 „песовете“ белязаха рязък срив в последвалата кампания, финиширайки я на безславната 10-а позиция. Вследствие на това наставникът Жослен Гурвенек бе заменен от бившия треньор на Шахтьор Донецк и Рома Пауло Фонсека. Паралелно с това Лил бе напуснат от Бурак Йълмаз, Свен Ботман, Зеки Челик, Шека, Ренато Санчес…За сметка на това пристигнаха оставилите отлично впечатление с Клермон Мохамед Байо и Аким Зедадка, както и опитните Жонас Мартен от Рен и Реми Кабела от Монпелие. Преобразяването на Лил минава и през активизиране на нападателното звено- през сезон 2021-2022 северняците разполагаха с едва 13-ата най-резултатна атака в първенството. Неслучайно Фонсека бе избраникът за поста на старши треньор- неговата философия е ориентирана към изповядването на по-офанзивна игра.

Ница на свой ред също се присъединява към групата отбори, които трябва да ни предоставят много повече в сравнение с миналия сезон. Тогава „орлетата“ завършиха незадоволително една иначе обещаваща година. От фаворит за топ 3, място в Шампионска лига и триумф в Купата на Франция, тимът от Лазурния бряг в крайна сметка остана без трофей и трябваше да се утеши с квота за Лигата на конференциите. Сега обаче начело на отбора се завърна Люсиен Фавр- тъкмо той бе човекът, извел ги до финиширане в топ 3 и участие в плейофите на Шампионска лига през 2017. Сега швейцарецът се връща още по-опитен след престоя си в Борусия Дортмунд, а целта му надали ще е различна от тази, която изпълни 5 години по-рано- да класира Ница за най-престижния континентален турнир. Вече и с финансовата мощ на британския милиардер Джим Ратклиф, закупил клуба през 2019, Фавр ще има още по-стабилен гръб. А фаровите покупки на лятното меркато до момента са Аарън Рамзи от Ювентус и Каспер Шмайхел от Лестър.

Плановете на гореспоменатите амбициозни и добре финансирани клубове биха могли да бъдат объркани от Ланс и Страсбург. Двата клуба с името „Racing“ изпратиха чудесни кампании 2021-2022, които обаче не бяха възнаградени с евроквоти. Финиширане в зона Европа през тази кампания обаче надали би било шок за някого.

Безмилостната схватка за оцеляването

Източник на снимката

Както стана въпрос и по-горе, поради четирите директни изпадащи през този сезон, войната за оцеляване ще бъде по-мащабна и кръвожадна от когато и да било. Събитията от миналия сезон ни показаха едно- силата и славата на историята и традициите няма да спасят никого, Бордо и Сент-Етиен вече са в Лига 2. Нужни са качествени игри и постоянство тук и сега.

Тази аларма трябва да служи на Оксер, изживял множество вълшебни мигове в елита преди време, но имащ пред себе си един първостепенен приоритет към днешна дата- да се спаси в Лига 1 при завръщането си. Треньорът на тима Жан-Марк Форлан има репутацията на специалист, умеещ да печели промоции с клубове от втория в първия ешелон на Хексагона, но също така и да не успява да се задържа в елита. Сега той ще трябва да обори втората тенденция, уповавайки се на млад и амбициран за доказване състав.

Друг тим, идващ от Лига 2- Аячо, ще се осланя на стабилния си защитен вал, за да си обезпечи спасение. През миналата кампания във второто ниво на френския футбол играчите на Оливие Панталони запазиха цели 23 чисти мрежи и допуснаха едва 19 гола, рекорд за XXI век. Отборът от Острова на красотата се подсили и в предни позиции, привличайки опитния 35-годишен Ромен Амума, имащ над 300 мача и над 60 гола за Сент-Етиен.

В сражението за съхраняване на елитния статут не би било чудно да участва и Анже, който през втория си сезон под ръководството на Жерал Батикл ще има изключително видоизменен откъм кадри облик. Пряк конкурент се очаква да му бъде и Клермон. Клубът с най-скромен бюджет през сезон 2021-2022 успя да се пребори лъвски за мястото си сред най-добрите, финиширайки 17-и. Сега обаче ще е необходимо още по-горно класиране. А за вдъхновител на такова бе привлечен доказан лидер- бившият капитан на Лион Максим Гоналон. Имената на други клубове също биха могли да бъдат цитирани като потенциално търсещи спасителния бряг. Но всъщност малцина са тези, които биха могли да се чувстват недосегаеми. Последното издание на Лига 1 го доказа. Новото такова няма как да не ни готви нови чудати сценарии.

Автор: Мартин Цветков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »