Оксер– приказката за големия клуб от скромния град
Новият сезон на Лига 1 се задава с пълна пара. А там след 10-годишно отсъствие се завръща Оксер. Клубът от Бургундия е носител на едно специфично очарование. Представител на едноименния около 40-хиляден град от знаменития винарски регион, той се изкачва от окръжните дивизии до статута на монумент за френския футбол. Ето благодарение на какво и на кого.
Дълголетие, трайно присъствие сред елита и запечатващи се в съзнанието успехи
Основан през далечната 1905 от абат Ернест Дешан (чието име настоящият клубен стадион носи), Оксер е сред най-отколешните институции във френския футболен свят. Във витрината се открояват 1 титла на Франция, 4 купи на страната, трофей от Интертото плюс още 1 финал в надпреварата, полуфинал в Купата на УЕФА, четвъртфинал в Шампионска лига и в Купата на носителите на купи. В най-висшия ешелон на местния футбол бургундци прекарват цели 32 последователни сезона. Мачовете им в елита са над 1000, а тези в Купата на Франция (най-стария турнир в страната)- над 100. Оксер е също така един от едва шестте професионални френски клуба, които са собственици на стадионите си (Лион, Каен, Аячо, Мец и Ним са останалите). Но нито визитката, нито сърцевината, нито историята или душата на Оксер биха били такива, каквито ги познаваме в момента, ако не беше всеобхватното и отдадено дело на един човек.
Ги Ру- олицетворението на клуба (в най-пълната възможна степен)
През 1961 се играе приятелски мач между Оксер и Крю Александра, а 21-годишният тогава Ги Ру е на стадиона като зрител. В един момент дикторът на съоръжението заявява, че британският тим се нуждае от преводач и се търси доброволец от публиката, който да владее английски. Младият ентусиаст изявява желание и влиза успешно в това си амплоа. Поради контузии обаче Крю Александра отново търси доброволци, но този път за да попълни бройката си играчи на терена. По това време Ги Ру все още е действащ футболист и се вписва добре в контекста на срещата, играейки срещу Оксер. Колкото и да е парадоксално, точно това обаче се оказва една голяма крачка към превръщането му в големия идол „Стад Абе Дешан“. Защото вследствие на силните му изяви на терена тогавашният президент на френският клуб решава да предложи на Ги Ру договор като играч. Отговорът звучи стъписващ. Момчето заявява, че желае да бъде назначен като играещ треньор. Както може да се очаква, исканията му не са удовлетворени, поне не и на първо време. Това обаче в никакъв случай не прекършва зародилия се устрем- Ги съставя детайлен план в писмен вид, където разкрива подробно как вижда развитието на отбора във всяко отношение, в това число графика на ежедневния тренировъчен процес (ако му бъде поверен треньорския пост). Назовава и конкретното възнаграждение, което търси- скромните 600 франка. Колкото и причудлива да изглежда тази история към днешна дата, дръзкият ход се оказва печеливш. Притиснати от сериозни финансови затруднения, ръководните фактори в Оксер решават да му възложат доверие и да го назначат на желания пост- играещ треньор.
Истината е, че резултатите далеч не са мигновени- по онова време бургундци са в Четвърта дивизия, като поставената цел пред новия наставник е изкачване в по-горното ниво. Необходимо е обаче почти десетилетие, за да се случи това- презкампания 1969-1970 оксерци се озовават в третото ниво на френския футбол. Това се явява и последната кампания, в която Ги Ру е играещ треньор- оттогава насетне се концентрира изцяло върху наставническите си функции. И го прави с пълна отдаденост, полагайки постоянни надграждания в знанията и прийомите си. Ръководството разполага с необходимото търпение и оставя Ги Ру да работи спокойно. И това се отплаща- отборът се изкачва плавно в пирамидата на най-популярния спорт в Хексагона, за да достигне до първи финал в Купата на Франция (1979) и първа промоция във висшия ешелон- през 1980. Тогава започва и 32-годишната серия от кампании в Първа дивизия / Лига 1. През 80-те години Оксер се установява в горните етажи на шампионата, дебютира в европейските клубни турнири и записва все по-чести участия там. Ги Ру е начело на отбора над 40 години (до 2005) и го повежда към писането на най-лавровите страници от клубната история – тези, свързани със знаковите постижения от първия параграф. Някои от тях заслужават изострено внимание.
Златният дубъл от 1996 и пламенните европейските вечери
На 4-ти май 1996 бургундци надделяват над Ним във финал за Купата на Франция. Седмица по-късно тържествуват и със златните медали от Лига 1. Подвигът е огромен, особено като се има предвид, че около средата на сезона в първенството Оксер изостава на 11 точки от ПСЖ. Като цяло в рамките на шампионатната кампания тимът на Ги Ру инкасира цели 10 поражения от 38 мача, рядкост обаче са равенствата, което прави обемът от победи достатъчен, че да може тимът да се възползва от слабостите на конкурентите си. ПСЖ, който до един етап от сезона е убедителен лидер, се срива, докато Оксер прави силен втори полусезон. Преломният момент е в предпоследния кръг, когато гол на Бернар Диомед носи равенство при гостуването на Гингам, а със спечелената точка оксерци изместват ПСЖ от първото място. Не го изпускат и в последния кръг пред екзалтираната публика на „Абе Дешан“. В тогавашния състав изпъкват имената на Лионел Шарбоние, Лоран Блан, Корентен Мартенс, Лилиан Ласланд…
Запомнящите се европейски емоции също не са никак чужди за клуба. През лятото на 1997 той допринася за тоталната френска доминация в Интертото- през въпросната година трите отделни потока на турнира са спечелени респективно от Оксер, Лион и Бастия.
По-рано през 90-те поход на възпитаниците на Ги Ру в Купата на УЕФА (издание 1992-1993) остава гравиран във френските спомени. Знаков негов епизод е конфронтацията със силно фаворизирания Аякс на четвъртфиналите. Първата среща, провела се на френска земя, е шеметна. На почивката резултатът е 2:2, но в последния четвърт час на мача домакините стигат до още 2 попадения, взимайки комфортен аванс от 4:2 преди ответната среща. В Амстердам нидерландците връщат един гол, но големият страж на Оксер Бруно Мартини прави изключителен мач и не позволява други попадения да бъдат допуснати, валидирайки визата на тима си за финалното каре. На полуфиналите чака Борусия Дортмунд. „Жълто-черните“ надделяват с 2:0 в Рур, но на реванша Оксер излиза преобразен, печели със същия резултат, а и изтървава множество удобни ситуации и да реши всичко в своя полза. Стига се обаче до дузпи, при които Борусия се домогва до победата. Продължителността, съдържанието и драматизма на това приключение в Европа правят този сезон един от най-бележитите за френския клуб.
Впрочем, Аякс става жертва на оксерци още веднъж, вече през XXI век. В осминафиналната фаза на Купата на УЕФА (2004-2005) ниската земя вижда домакински успех на четирикратния европейски шампион с 1:0. Във Франция резултатът след първото полувреме е 1:1, но през втората част играчите на Ги Ру осъществяват пълен обрат до 3:1, като победното попадение идва в заключителните минути. На четвъртфиналите Оксер е елиминиран от бъдещия шампион ЦСКА Москва.
Сред големите европейски вечери е и тази на „Хайбъри“ в Лондон от октомври 2002, когато французите взимат престижна победа над големия Арсенал от началото на века. Юношата Оливие Капо изиграва най-бляскавия мач в кариерата си, реализирайки попадение-шедьовър и успявайки на два пъти в рамките на четвърт час да финтира между краката Патрик Виера. Оксерци печелят с 1:2, а триумфът се оказва съществен за спечелването на третото място в групата, даващо им излаз към европейската сцена и напролет.
Школа, доказала се като люпилня на национали
Това несъмнено е една от големите гордости на клуба. Основополагащи за нейното зараждане и развитие са събитията от края на 70-те- достигнатият финал в Купата на Франция през 1979 носи на Оксер приходи от 1 200 000 хиляди франка, а по настояване на Ги Ру те са инвестирани именно в изграждането на детско-юношеска школа. Именно тя се оказва основен снабдител на кадри за първия отбор. Още първото поколение, излязло от нея, е знаменито- то включва имена като Базил Боли, Роже Боли, Ерик Кантона, Паскал Ваируа, Жан-Марк Ферери (когото лично Ги Ру приютява в дома си). Генератор на таланти за първия отбор, клубната академия носи и обилни приходи чрез продажбите на формираните там играчи. Освен гореспоменатите имена сред юношите на Оксер личат още звезди като Джибрил Сисе, Филип Мексес, Бакари Саня, Оливие Капо, Юнес Кабул, Бернар Диомед, Лионел Шарбоние, Бруно Мартини. Всички те са носили и националната фланелка на Франция. Впрочем, цели 18 юноши на академията са се превърнали впоследствие в част от селекцията на „петлите“. Също така като твърди титуляри в шампионски отбори на „Les Bleus“ (тези от 1984 и 1998) са играчи, които във въпросните периоди са носили екипа на Оксер- респективно Жоел Батс и Стефан Гиварш (макар да не са юноши на клубната школа).
Автор: Мартин Цветков
