Рискът Карим Бензема

Франция стартира Евро 2020 в ролята на главен фаворит за спечелването на турнира. Фокусът на футболната общественост в седмиците и дните преди голямата надпревара обаче бе насочен преобладаващо или почти изцяло към завръщането на Карим Бензема при „петлите“. Болшинството източници обрисуват в доста идеалистичен сюжет ролята му в синята селекция, но в действителност профилът на острието носи сериозна доза рискове, можещи да застрашат равновесието в състава на Дешан. За да вникнем по-надълбоко, нека проследим хронологията на събитията по оста Бензема – „Les Bleus“ и първите впечатления от появата му сред световните шампиони.

Кънтящи конфликти- съдебната афера около случая с Валбуена и нападките към Дешан

Източник на снимката

През юни 2015 Матийо Валбуена, тогавашен съотборник на Бензема във френския национален отбор, получава телефонни обаждания, в които е обект на шантаж- изискана е сума от 150 хиляди евро, за да не бъдат пуснато в интернет пространството видео с интимен характер, където действащо лице е именно Валбуена. През октомври същата година, по време на сбор на „петлите“ преди порция предстоящи двубои, Бензема убеждава своя съекипник да склони да удовлетвори исканията на изнудвачите, а записи на телефонни разговори между нападателя на Реал Мадрид и негов приятел от детството, Карим Зенати, също заподозрян, са изслушани и внимателно анализирани от разследващите органи, тъй като някои изречения на футболиста будят сериозни съмнения за съучастие. Разследванията около целия случай се проточват вече 6 години, а съдебен процес в Наказателния съд е насрочен за октомври 2021, като играчът рискува присъда от 5 години затвор и и глоба в размер на 75 000 евро. Голмайсторът на Реал Мадрид квалифицира предстоящия процес като „маскарад“ (посредством профила си в Инстаграм), но опасността от още по-сериозни последствия за него е напълно обозрима.

Събитията около тази афера водят до отстраняването на Бензема от френската селекция още през ноември 2015, но през пролетта на 2016 той вече теоретично има право да получава повиквателни за „Les Bleus“. Такива обаче не идват, а Дидие Дешан и Френската футболна федерация официално обявяват, че Карим няма да е част от избраниците за Евро 2016. Вследствие на това, в интервю за испанския вестник „Marca“, роденият в Лион футболист обвинява националния селекционер, че „се е поддал на влиянието на расистка партия във Франция“. В тезата му обаче не става ясно как при това положение в състава на „петлите“ за еврофиналите са присъстващи редица други футболисти с чуждестранни корени. Интервюто оставя траен отпечатък в отношенията му с Дешан, който през 2019 казва, че „никога няма да забрави“ въпросните думи, прецизирайки също, че никога не е селектирал играчите си спрямо цвят на кожата или религия, тъй като всички те са французи.

Неуважителните думи и дела по адрес на „Марсилезата“ и отсъстващата принадлежност към френската кауза

През 2013 Бензема заявява, че „не могат да го накарат насила да пее „Марсилезата““. В други свои интервюта няколко години по-късно добавя, че за него френският химн подтиква към война, което не му харесва. Едно от последните дадени от него обяснения по темата пък гласи, че ако е знаел, че е задължително да пее, е щял да го прави, но тъй като нямало такова задължение, не е и пял. На 21 ноември 2015 негово откровено грозно действие по отношение на френския химн логично се оказва в епицентъра на вихрена полемика. Няколко дни след ноемврийските атентати в Париж, на „Сантяго Бернабеу“ предстои „Ел Класико“ и преди двубоя, за се отдаде почит към жертвите и солидарност към Франция, „Марсилезата“ звучи на легендарния стадион. Веднага след приключването й Бензема извърта глава и се изплюва на терена. Към днешна дата този срамен епизод изглежда странно забравен в Хексагона, но кадрите оттогава не са избледнели и изглеждат също толкова шокиращи и трудно обясними и към момента.

Привързаността на Бензема към Франция не е никак изразена и в още едно негово полемично интервю, когато заявява: „Алжир е страната на родителите ми и е в моето сърце, но в спортен план ще се състезавам за Франция“.

Липсата на респект към най-резултатния действащ голмайстор на Франция и към родния клуб   

Източник на снимката

През март 2020 в свое изказване в социалните мрежи Карим Бензема е попитан дали се смята за по-добър от Оливие Жиру, на което отговаря: „Не сравнявайте Формула 1 с Картинга. Формула 1 съм аз. Казвайки това, дори съм мил“. Получавайки възможност да се извини за думите си, той не отстъпва назад, твърдейки, че „това е самата истина“. Казаното обаче не изглежда особено уместно, имайки предвид, че Жиру се превърна във втория най-добър голмайстор в историята на френския национален отбор със своите 46 попадения (към 15 юни 2021) – само на 5 от първия Тиери Анри, а също така спечели като титулярен централен нападател и световното злато с „Les Bleus“ през 2018.

Не по-малко неприятно впечатление прави и поведението на Бензема спрямо клуба, който го създаде за големия футбол- родния му Олимпик Лион. В осминафиналите на Шампионска лига през сезон 2010-2011 „хлапетата“ се изправят срещу Реал Мадрид, където вече е трансфериран нападателят. Първият мач се играе на „Жерлан“ и лионци водят с 1:0, когато именно техният юноша се разписва във вратата им, за да донесе на „белия балет“ така ценния гол на чужд терен. При това попадение реализаторът не изразява радостта си. В ответния двубой на „Сантяго Бернабеу“ (3:0) отново той вкарва 2-рия гол, което е последвано от бурна негова реакция с празнуване след отбелязването. Подобно поведение от негова страна надали е най-добрият израз на признателност за полученото от ОЛ през годините.

Неналичната сработеност с останалите френски национали и тоталното изместване на фокуса от колектива към индивидуалността

Източник на снимката

Отсъстващ от редиците на „Les Bleus“ от 2015 насам, Бензема не разполага с изградени автоматизми с хората от офанзивния сектор и халфовата линия, а скромните игрови минути, записани в контролите с Уелс и България надали са спомогнали драстично за изграждането на такива. Дешан повика нападателя на Реал Мадрид в последния възможен момент и времето за напасване на практика липсва, иначе казано, реадаптацията на острието трябва да се случи мигновено, за да може да се стартира Евро 2020 безаварийно. Това изглежда трудна задача, като се има предвид, че всички устойчиви взаимовръзки в синята селекция са създавани и подсилвани в продължителността на времето и двубоите.

Вторият елемент също не е за подценяване- макар френският национален тим да е изтъкан от множество звезди, трудно може да се каже, че който и да е от трикольорите получава отчетливо по-голям обем от светлините на прожекторите спрямо останалите. Със завръщането на Бензема това рязко се промени и от месец насам публичното и медийно внимание е почти изцяло монополизирано от темите, касаещи играча на „лос меренгес“. Всичко това се случва на прага на еврофиналите, а най-вероятно ще продължи и в хода им. В колектив, изграден от силни характери, не е ясно дали всичко това няма да предизвика и конфликт на егота, тъй като досегашните стожери на „петлите“ са градили облика на отбора през изминалите 2 големи форума и съпътстващите многобройни квалификации, Лиги на нациите и контроли- идването изведнъж на фигура, получаваща лаврите на готово, изглежда рисково.

Необходимостта от рязко пренасяне на формата от клубния отбор в националния такъв

Източник на снимката

Силната страна на мадридиста е мощната му форма с клубния отбор, където през кампания 2020-2021 стана автор на 30 попадения и 9 асистенци в 48 изиграни срещи. Бензема успя да бъде постоянен в един тежък и разочароващ сезон за „белия балет“. Намиращ се в отлично физическо състояние, от спортно-техническа гледна той разполага с изключително сериозен профил, гарниран и със самочувствието на спечелени 19 трофея в 12-те си години с екипа на гранда от испанската столица, 4 от които- Шампионски лиги . С националната фланелка обаче той тепърва има да се доказва. Защото към момента има изиграни с нея 83 двубоя, в които се е разписал 27 пъти. Головете му средно на мач са по-малко, отколкото тези на всеки един от водещите офанзивни футболисти на „петлите“- Жиру, Гризман и Мбапе. Пренасянето на възходящата форма от клубно на национално ниво е предизвикателство, чието осъществяване не е никак гарантирано, ще изискват много усилия и в конкретния случай- проявление тук и сега, в противен случай експериментът би могъл да е пагубен.    

Залог с неизвестни

Източник на снимката

Футболът не е точна наука и за жалост няма как да се изчисли дали ходът с връщането на Карим Бензема във френските редици непосредствено преди старта на Евро 2020 ще се окаже самоунищожителен или успешен. Индикациите от краткия подготвителен период за шампионата на континента обаче не бяха окуражаващи- пропусната дузпа срещу Уелс, фрапантен пропуск и безлично представяне срещу България и пресконференции, на които така и не поднесе извинения за всичко предходно случило се- нито към Дешан, нито към Жиру, нито към когото и да било друг. По всичко личи, че пътят му към реабилитиране остава все така дълъг, а моментът, в който той се припокрива с образа на човек-носител на ценностите на национален отбор- все така далечен.

Настанен в удобното кресло на медийния комфорт в Хексагона, Бензема е щаден от критики и мрачни прогнози. Пренебрегването на миналите събития обаче би било неоправдано небрежно. Защото рискът от нарушаване на баланса и микроклимата в състава на „петлите“ е реално съществуващ. Включването му в състава, разбира се, през следващия един месец би могло и да се окаже пореден печеливш залог на Дидие Дешан откъм резултати. Налице е обаче нещо, което със сигурност ще се помни- селекционерът, пословичен с умението си да свежда рисковете до минимум, сега поема най-големия си такъв.  

Автор: Мартин Цветков

185 коментара за “Рискът Карим Бензема

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »