Как Джеки остави дирята си в славната история на Сент-Етиен

Първата половина на май за огромно съжаление бе белязана от мрачно събитие- напусна ни големият Георги Димитров – Джеки. Освен легенда на българския футбол, железният защитник остави силен отпечатък и във френския такъв посредством приноса си към рекордьора по титли в Хексагона Сент-Етиен. Нека видим по какъв начин той се вписа в пантеона на „зелените“.

Две запомнящи се години на „Жофроа Гишар“

Клубът с най-много шампионски отличия във френското първенство (10) е водещата сила в местния футбол през 60-те години, както и през първата половина на 70-те, но през 80-те бележи регрес в изявите си, който води и до изпадане в по-долната дивизия. Димитров е привлечен в състава (идвайки от ЦСКА) за сезона на завръщането в най-горното ниво на френския футбол и дава своя принос за реадаптацията на „Les Verts“ към елита.

Впрочем, именно роденият в Панагюрище бранител носи победата на тима си още в първия кръг на кампания 1986-1987 в домакинския мач срещу Пари Сен-Жермен. Така той значително форсира адаптацията си и получава адмирациите на феновете от „Жофроа Гишар“. Във въпросния мач българинът дори е близо и до втори гол, но легендарният вратар Жоел Батс прави спасяване. През първия си месец в зеления екип Джеки демонстрира отлична игра с глава и прецизност при шпагатите- качества, които окончателно го легитимират сред местната футболна общественост. Дошъл със статут на капитан на българския национален отбор от Мондиал 86, той засвидетелства лидерски качества и в клубния си тим- главно чрез действия. Защото в началото комуникацията със съотборниците му се осъществява по-трудно заради езиковата бариера. Впоследствие обаче научава езика.

Аклиматизирането му в миньорския град е благоприятствано от факта, че през въпросния сезон там се подвизава и друг българин, също пристигнал от „армейците“- нападателят Георги Славков, който обаче се вписва по-трудно и играе в 16 срещи, в които така и не се разписва. След трансфера си от ЦСКА в Сент-Етиен през 1986 железният защитник Георги Димитров записва 2 сезона и 54 мача с екипа на „зелените“, успявайки да отбележи и 3 попадения, а и като цяло да остави отлични впечатления в гранда от „Le Chaudron“ („Котела“, както е известен клубния стадион).

Първата кампания е тежка за Сент-Етиен и те финишират на 16-а позиция, но имайки предвид, че това е сезонът на завръщането във висшия ешелон след 2-годишно отсъствие, то приоритет преди всичко е съхраняването на елитния статут. Градежът през втората кампания (1987-1988) е налице и тимът се изкачва до 4-ото място в крайното подреждане (през втория сезон единствено Димитров е част от отбора, Славков вече е напусна клуба). Това класиране не донася на „Les Stéphanois“ място в европейските клубни турнири, но все пак е показно за скоростното израстване, което отборът бележи- броят на победите е удвоен спрямо предходния сезон. В личен план обаче Димитров изиграва по-малко двубои съпоставено с 1986-87, най-вече заради проблеми с контузии. През първата година от престоя си Джеки играе под ръководството на полския наставник Хенрик Касперчак, а през втората- под това на знаменития треньор Робер Ербен. Ербен е човекът, който води Сент-Етиен до финал в КЕШ през 1976, той е извел „зелените“ и до 4 от 10-те им титли, както и до 3 Купи на Франция.

Силните жестове, показващи респекта към Джеки

Уважението и почитта на клуба към българина са толкова силни, че 32 години след последния му мач със зелената фланелка Сент-Етиен подсигуряваше сериозни финансови средства за лечението на коварното заболяване, с което бившият бранител се бореше през 2020 и 2021. За това си лечение той пътуваше до френския град.

А там не оставаше незабелязан от големите френски медии- една от водещите такива, вестник „Le Progrès“, го интервюира и посвети материал на него.

Новината за смъртта му разтърси общността от „Жофроа Гишар“ и клубът посвети на Георги Димитров домакинската си победа над Олимпик Марсилия.

Андре Лоран, президентът на Сент-Етиен по времето, когато Димитров играе там, също изказва покрусата си от случилото се, както и дълбоката си почит към Джеки: „Кончината му ме наранява силно, тъй като бях негов президент и пазя хубав спомен спомен от него. Беше очарователно момче, изключителен играч, надарен за футбола. Блестеше с класата си, виждахме само него на терена. Първата му година мина много добре, втората в по-малка степен поради многобройни фактори, но той остави отпечатъка си у „Les Verts“ и в сърцата на феновете“.

Razbor-FR.com изказва искрените си съболезнования към семейството и близките на Георги Димитров – Джеки. Поклон пред паметта му!

Автор: Мартин Цветков