Стълбовете на едно дългоочаквано завръщане в ТОП 8 на Европа

Както на национално, така и на международно ниво футболът бе преустановен вследствие на разрастващата се епидемия от коронавирус. Последната седмица, в която се проведоха сблъсъци на континенталната сцена (до второ нареждане) обаче снабди почитателите на най-популярния спорт с обилна доза запаси от впечатления и размишления. Сред най-запомнящо проявилите се отбори бе Пари Сен-Жермен- амбициозният френски гранд пребори с 2:1 Борусия Дортмунд, за да преодолее осминафиналната фаза за първи път от 2016 насам. По този начин столичани се превърнаха в първия френски клуб, класирал се цели 6 пъти в европейския ТОП 8, а 5 от тези случаи са в периода на катарските инвеститори. Няколкогодишното отсъствие от този елитен клуб обаче сееше все по-силно напрежение на „Парк де Пренс“ с всяка изминала година, създавайки десетки въпросителни, свързани с проекта на Ал Тани и Ал-Келайфи. А за елиминирането на немския тим и завръщането в гореспоменатия клуб бе необходима реакция на терена, която бе налице. Ето кои бяха носещите й стълбове.

Адаптивност, търпение, характер и емоция в ангажираността, съчетани с дисциплина

Трите поредни елиминации на ПСЖ на осминафинална фаза, освен до критичен поглед върху треньорските решения,  логично водеха и до тревоги относно устойчивостта на характера на играчите. Събитията от първия мач на „Сигнал Идуна Парк“ отновно изтласкаха тази тематика на преден план, правейки предизвикателството за реванша още по-сериозно. На „Парк де Пренс“ обаче парижани демонстрираха тъкмо този подход и манталитет, който се очакваше от тях толкова дълго време в елиминационния етап от най-комерсиалния европейски турнир. Пред празните трибуни на легендарния стадион (вследствие на наложените постановления) шампионите на Лига 1 на практика губеха огромна част от предимството на това да си домакин във втория дуел. Сблъсвайки се за първи път с подобна обстановка, те не само трябваше да запазят хладнокръвие вследствие на пасива с 2:1, който имаха да наваксват, но бе необходимо да се адаптират за първи път и към новите дадености на своята арена.

Те обаче съумяха да го сторят повече от удачно. Наложиха контрол над срещата от самото й начало и не го изпуснаха в нито един момент до края, бе значение дали бяха в ролята на притежаващия топката или на отбраняващия се отбор. Въпреки трудностите в първата половина на първото полувреме да преодолеят защитния вал на „жълто-черните“, столичани не се смутиха и останаха търпеливи. Не ги смутиха нито някои епизодични пориви в предни позиции на немците, нито пропускът на Единсон Кавани в 25-ата минута. Домакините стигнаха до 2 попадения по повече от изненадващ път- Неймар откри резултата, засичайки центриране от корнер с глава (типаж гол, който е извънредно рядък за бразилската звезда), а преднината бе удвоена чрез комбинация от между двата сюрприза в стартовите 11 на Тухел- мужду преместения като нападател Пабло Сарабия и включилия се в центъра на наказателното поле ляв бек Хуан Бернат.

По този начин първенците на Франция демонстрираха, че са способни да проявят характер и да сътворят обрат. Лудата радост на Неймар и целия щаб при първото попадение бе безкрайно показателна за царящия дух и отдадеността в срещата. А именно тези дух и отдаденост си личаха и при всяко една игрова ситуация както в офанзивен, така и в дефанзивен план. Футболистите на Тухел оперираха на терена с изключително висок заряд и настървеност, но без да поемат излишни рискове или да нарушават тактическата дисциплина. Колкото повече напредваше времето, толкова повече се засилваха опасенията, че старите демони отново ще се обадят в последните минути- така, както през 2017 и 2019 срещу Барселона и Манчестър Юнайтед, но този път фокусът и концентрацията бяха запазени докрай, за да може една завършена продукция, плод на съчетание от емоция и рационалност, да бъде възнаградена.  

Образцовият вид на защитата

Пътят до стабилността обаче минаваше през устойчивост на защитния вал. Преспокойно можем да кажем, че по отношение на отбраната тъкмо това бе най-качественият европейски двубой на елиминационна фаза за ПСЖ в катарската ера.

Преснел Кимпембе и Маркиньос демонстрираха отлична стиковка помежду си, разпределяха бързо и ефикасно опеката на съперниците и я осигуряваха по най-стойностния възможен начин. Солидни в различните единоборства, те превърнаха наказателното поле в непревземаема зона, изолирайки от играта голяма звезда на Борусия Дортмунд в момента- Ерлинг Хааланд. Именно озаптяването на младия норвежец бе ключово за обезличаването на атакуващата мощ на немския гранд. Хааланд бе изпреварван за първа топка и физически доминиран. Прочитът на играта, навременната преценка и качеството на пласирането в непосредствена близост до него позволиха на Кимпембе да сведе до минимум броя на отиграните топки от нападателя на „жълто-черните“. Най-образцовото му действие, символ на цялостното представяне, остава шпагатът в 22-ара минута именно срещу играча, отбелязал дубъл на парижани в първата среща. Световният шампион от 2018 бе в най-високата си кондиция и разшири списъка на елитни нападатели, които са се озовавали без решение в двубой срещу него. Колкото до Маркиньос, бразилецът оправда напълно ролята си на капитан. Отсъствието на публика на „Парк де Пренс“ позволяваше да се чуват отчетливо мотивиращите слова на кариоката, подчертаващи възловото му организационно значение за защитата. Давайки личен, пример той запази високо ниво на ангажираност във всяко отиграване и единоборство.

Крайните защитници също не разочароваха. Хуан Бернат бе окачествен като голямата изненада в стартовия състав, след като бе предпочетен пред Лейвин Курзава. Бразилецът се прояви като основен стожер в успеха над Борусия, отбелязвайки голът на успокоението в ключов от психологическо естество момент от срещата (точно преди почивката), не оставяше свобода на действие на Гереро, а в същото време предлагаше трайна активност с включвания по своя фланг. И докато неговият  принос в офанзивен план бе сериозен, колегата му на десния бек Тило Керер бе фокусиран доста повече върху изявите си във фаза защита. Той премина през някои трудни моменти през първата част, когато се стигна до пробиви на Санчо, в хода на двубоя и тази зона се стабилизира, а той като цяло съумя да се реабилитира за грешките си в кошмарния за него мач срещу Манчестър Юнайтед преди година. В ТОП 3 на пробягалите най-голяма дистанция, както и в ТОП 3 направилите най-много шпагати в състава на парижани, Керер, като бивш играч на Шалке 04, вероятно изпитваше допълнителна мотивация да се изправи срещу Борусия Дортмунд. И това бе канализирано по правилния път срещу сънародниците му.

Чудесната работа на защитното звено бе обогатена от изключителното представяне на действащия пред него Идриса Гей. Сенегалският халф бе с най-висок брой направени шпагати (8), най-много изнесени топки (7), а пробяганата от него дистанция бе втората най-голяма (10,9 км). Истински барометър за представянето на гранда от френската столица.

Борбеност и колектив

В немалко срещи през сезон (а и през предишните) Пари Сен-Жермен бе обект на критика поради осланянето си на индивидуалностите и недостатъчно задоволителните изяви в колективен план. Срещу Борусия обаче солидарността на столичани като екип бе по-силно изразена отвсякога. Солидарност, която се проявяваше както в емоционално-поведенчески план, така и в тактически такъв. Разстоянието между централните защитници на парижани и Единсон Кавани бе сведено до минимум, а линиите бяха максимално сгъстени, придвижването в блок на отбора бе силно ефективно в защита, но даде своите плодове и в атакуващ аспект.

Показателни за драстично подсиления отборен дух са усилията при полагането на по-дефанзивно насочени функции от страна на изявени звезди като Кавани, Ди Мария и Неймар. „El Matador” пробяга най-голяма дистанция от всички в мача (11.9 км), аржентинският магьосник, заедно с Идриса Гей, бе номер 1 за тима от „Парк де Пренс“ по брой изнесени топки (7), а Неймар се отличи огромен обем работа в подкрепа на халфовата линия, пресинг над съперника, натиск за възвръщане притежанието на топката, съдействие при изнасянето й, както и участие в градежа на атаките. Сълзите на Ней след последния съдийски сигнал носеха силно послание за степента на неговата лична ангажираност в каузата на ПСЖ и преоткритата му мотивация към каузата на един отбор и един клуб.

 Изборът на тактическа формация и изпълнители

Сред краха на експеримента със схемата 3-4-3 от първия мач срещу Борусия, Томас Тухел се върна към добре познатото 4-4-2, което бе негов приоритетен избор през 2020. В подобна формация степента на сработка между отделните играчи, а и между отделните звена като цяло, бе видимо по-завишена. Подобрените автоматизми и синхрон дадоха своите плодове и парижани владееха ситуацията на терена.  Ефектът от връщането към добре позната и оттренирана схема на игра постави играчите  в много по-оптимален контекст за разгръщането на качествата им.

Все пак обаче немският специалист не заложи само на изпитаното . Както стана въпрос по-горе в статията, поети бяха известни рискове с титуляризирането на Хуан Бернат, който по принцип остава втори избор след Курзава, Пабло Сарабия пък бе изместен от дясното крило в нападателен тандем с Кавани. Тези два избора имаха пряко отражение върху втория гол за 8-кратния шампион на Франция, а като цяло двамата играчи не допуснаха неточности в отиграванията си. Сарабия бе заменен в средата на второто полувреме с идеята Килиан Мбапе евентуално да се възползва от потенциалните откриващи се пространства за контраатаки в заключителната четвъртина на двубоя. Другият смел ход на Тухел бе с включването на Лейвин Курзава в 78-ата минута (на мястото на Ди Мария) като опериращ в дясната зона на халфовата линия- позиция крайно непозната за левия защитник. В случая обаче рискът бе печеливш и стабилността на парижани действително бе съхранена, дори подсилена.  

Потенциален преломен момент

Макар дълго бленуваната полуфинална фаза да е още далеч, още повече в настоящия контекст, изпълнен с хиляди въпросителни относно по-нататъшния футболен календар и бъдещето на сезон 2019-2020, преодоляването на осминафиналната бариера и начинът, по който това се случи, дават немалко основания да бъдат считани за преломен момент в развитието на ПСЖ. Към момента обаче той все още е само потенциален. Защото столичани се завърнаха в ТОП 8, там, където за последно бяха преди 4 години, но за да преминат на следващото стъпало в прогреса си, ще бъде нужно да се преодолее още едно препятствие. В реванша с тима на Люсиен Фавр обаче френският шампион засвидетелства достойнства в играта си, които дълго време бяха търсени. Трудността на момента, в който бяха проявени, им дава допълнителна стойност. Едно е сигурно- време за анализи в Париж в момента има в изобилие. И този път то не идва след отпадане от лигата на богатите, а в пауза преди подновяването й. И за да продължи европейската епопея на парижани по-дълго, централно място в концепцията им ще трябва да имат манталните, физически и тактически ресурси, проявени именно срещу гранда от Дортмунд.