Анализи На фокус 

Франция след Мондиал 2018- константи и промени в 17-те мача за 17 месеца

razborfr 124 коментара

Тегленият жребий за Евро 2020 отреди възможно най-тежката задача за Франция още от самия старт на провеждащия се идното лято голям футболен форум- „петлите“ попаднаха в една група с първенеца на планетата от 2014 Германия (намиращ се в отлична форма и към днешна дата), победителят от Евро 2016 и Лигата на нациите от 2019 Португалия, както и със спечелилия потока на баражите (България, Румъния, Унгария или Исландия). За да достигнат до континенталната надпревара за сребърната амфора обаче, Дидие Дешан и неговите футболисти преминаха през изобилие от мачове- за 17-те месеца след покоряването на световния връх, „Les Bleus“ изиграваха 4 срещи от Лигата на нациите, 3 контроли и 10 квалификационни двубоя. Равносметката от тях е 13 победи, 2 поражения и 3 равенства. Разбира се, паралелно със статистиката, любопитни явления около развитието на отбора не липсваха.

Контраатакуващият стил срещу притежанието на топката

Перманентният дебат, датиращ с пълна сила от световните финали в Русия, нямаше как да не изостри вниманието тъкмо върху този компонент в предстоящите мачове след завоюването на златото. На Мондиала селекцията в синьо бе с 48 % средно притежание на топката , което обаче по никакъв начин не попречи на резултатността им и те записаха цели 14 попадения на сметката си, ставайки най-много бележещия шампион на планетата от серия десетилетия насам.

В провелите се 17 сблъсъка оттогава насам Франция бе доминиращ в процентното притежание на коженото кълбо цели 12 пъти. Важно е обаче да се отчете, че в преобладаващата част от случаите се получаваше срещу отбори, чиято йерархическа позиция в световния футбол към момента е значително под тази на „петлите“ (срещу Исландия, Албания, Андора и Молдова). В 3 от мачовете с пряко влияние за определянето на челното място съответно в Лигата на нациите или евроквалификациите тимът на Дешан също бе в позиция на владеещ по-трайно топката- в първия мач срещу Холандия на „Стад дьо Франс“, както и в двете срещи с Турция. Генералното впечатление от тези мачове обаче е противоречиво- в първия домакински двубой след Световното първенство продукцията срещу „лалетата“ бе наистина задоволителна. Гостуването в Коня обаче бе загубено с 2:0, като в рамките на всички изиграни минути не бе отправен нито един точен удар в очертанията на вратата на Турция. В ответния мач в Сен-Дени въпреки отчетливата си териториална доминация, създадени положения и отправен точни изстрели (9), французите стигнаха едва до равенство, като попадението дойде след корнер, който бе засечен с глава от Оливие Жиру.

По подобие на този мач, в доста други случаи предимството в притежанието на топката бе материализирано не посредством голове, създадени в игрови ситуации, а чрез статични положения или дузпи- през есента на 2019 например 7 поредни попадения бяха реализирани тъкмо по този начин. Така трикольорите затвърдиха тази своя силна страна, която бе ясно проявена още в хода на Мондиала. Там обаче мощта на отбора да контраатакува също бе основополагаща. А в мачовете, в които те притежават инициативата и владеят топката, стигането до голове от позиционни атаки се случва чувствително трудно. Ето защо не би било изненада, ако в битките на истината на Евро 2020 Дидие Дешан заложи на изпитаната успешна формула от лятото на 2018, където изчаквателната тактика носеше своите плодове. Впрочем, в ярките сблъсъци от Лигата на Нациите, срещу Холандия и Германия, както и в контролата с Уругвай през ноември същата година, в 4 от 5-те мача, подходът бе тъкмо този и Франция взимаше желания резултат във всяка една от срещите с изключение на гостуването в Амстердам, което реално коства и отпадането то Лигата на нациите.

Епидемията от контузени

17-те месеца след триумфа в Москва бяха белязани от множеството отсъствия, породени от контузии в състава на Дешан. В един или друг момент една сериозна част от типовата стартова единайсеторка от руските терени не бе налична на националния селекционер- Юго Лорис, Самюел Юмтити, Люка Ернандес, Нголо Канте, Пол Погба, Блез Матюиди, Килиан Мбапе… А като добавка към това дойдоха и тежките травми на Корентен Толисо и Флориан Товен. Разбира се, наставникът на „Les Bleus“ успяваше да намира решения, за да компенсира липсите, но за съжаление сплавта и автоматизмите, изградени между отделните единици в хода на световните финали, трудно биха имали същата висота веднага, тъй като те не са играли заедно от много дълго време. Например пожъналият лаври тандем в средата на терена Нголо Канте-Пол Погба не е имал възможност да се изяви съвместно от април 2019 насам.

Самият Дешан счита, че това би могло да донесе своите предимства в по-дългосрочен план: „Това позволява на други футболисти също да имат своето игрово време. Никога не се знае какво може да се случи в седмиците или дните пред голямо първенство. Във всяко зло има и по нещо добро. Освен допълнителното игрово време, тази ситуация ни позволява да имаме и по-добра взаимозаменяемост“. Богатият избор от класни състезатели, на които Дешан може да разчита е безспорен. А легендарният старши треньор към днешна дата съумява удачно да маневрира състава си по начин, който да минимизира щетите от контузиите. При това с поглед ясно насочен към Евро 2020 и предстоящата подготовка за него. И с надеждата, че дотогава всички ключови играчи ще бъдат налични. Защото както отговори през септември самият Дешан на въпрос за евентуалните трудности, които биха могли да възникнат около избора на титулярен флангови футболист (с оглед на формата на Коман по това време)- той обича такива трудности и такива дилеми.

Новите допълнителни опции като индивидуалности, както и като тактическа постройка

В хода на мачовете на „петлите“ след края най-големия футболен форум бе гласувано доверие на футболисти, които дебютираха с националната фланелка и оставиха чудесни първи впечатления с нея- като Танги Ндомбеле, Джонатан Иконе и Лео Дюбоа. Имайки предвид огромната конкуренция и присъствието на футболисти с много по-сериозен стаж в редиците на „петлите“, Дешан все още не е започнал да залага трайно на Ндомбеле и Иконе, още повече, че и клубните им отбори (съответно Тотнъм и Лил) преминават през деликатни периоди. Дюбоа обаче е в отлична позиция за по-трайно присъствие в бъдещите планове на селекционера, а и едно от най-добрите му представяния бе и най-прясното- при гостуването на Албания в заключителния мач от квалификационния цикъл.

Сред получилите най-сериозно игрово време вследствие на обстоятелствата бяха Стив Манданда, Клеман Лангле (който също записа дебют за трикольорите), Люка Дин, Висам Бен Йедер, както и две добре познати действащи лица от терените на Евро 2016- Муса Сисоко и Кингсли Коман. Стражът на Олимпик Марсилия рядко бе с решаващи намеси и като цяло разочарова с представянето си под рамката на вратата в отсъствието на капитана Юго Лорис.

Действащият пред него Клеман Лангле бе на приливи и отливи, като допусна някои груби неточности, довели до голове за съперниците като например ситуацията при дузпата за Албания на „Стад дьо Франс“ или тази при попадението на Молдова на същия стадион. В отделни мачове бе стабилен, но трудно ще задържи титулярната си позиция, когато Самюел Юмтити се завърне. Още повече, че при Дешан доказано работещото рядко се променя, а здравината на централната двойка бранители Варан-Юмтити е изпитана във времето. Така може да се получи отново парадоксалната ситуация, при която Юмтити е резерва на Лангле в Барселона, а Лангле- резерва на Юмтити в националния тим на Франция. Най-голяма вариативност и ротация специалистът от Байон прилага при крайните защитници, като вляво изборът варира между Люка Ернандес, Люка Дин, Ферлан Менди и Бенжамен Менди, а вдясно- между Бенжамен Павар, Лео Дюбоа и Джибрил Сидибе. В почти всеки двубой всеки един от тези изпълнители разполага с огромна роля при развитието на офанзивните действия на отбора по съответния фланг.

Муса Сисоко пък предоставя сходен профил с този на Блез Матюиди- футболист със здрава физика и биткаджийски дух, който е способен да оперира както във вътрешността на полузащитата, така и като флангови играч. В течение на мачовете Матюиди бе използва както като дефанзивен халф, така и като крило с по-защитни функции вляво, същото бе правено и със Сисоко, но в дясната част на терена. Тъкмо тази конфигурация с подсигуряването на единия фланг е предпочитаната от Дешан, с нея той спечели и световната титла. Един от големите дебати във френската преса често гравитира именно около това дали за Евро 2020 да се подходи по същия начин или да се търси по-атакуващ приом с включването на Коман по левия фланг и съхраняването на Мбапе на десния. Времето ще покаже на кой вариант ще се довери селекционерът за предстоящия голям форум, но едно е сигурно- ако всички тези единици са налични, в лицето на Коман той ще има един силен коз в повече, пък било то и като футболист от запас, който да се включи в по-късен етап от даден мач.

В нападението на „петлите“ йерархията остана непроменена въпреки турболентните периоди, през които преминават през настоящия сезон Антоан Гризман и Оливие Жиру (респективно с Барселона и Челси). Станали пословични и с отдадеността си в аспектите извън наказателното поле (Жиру с работата си с гръб към вратата и освобождаването на пространства за Мбапе, а Гризман с ангажираността си в защитен план и подпомагането на халфовата линия), две от звездите на синята селекция останаха верни на стила си и в хода на изминалата близо година и половина, като те се изкачиха и още повече в голмайсторската ранглиста на френския национален отбор за всички времена (Жиру на 3-то място с 39 попадения, а Гризман на 8-ма позиция с 30). Стабилните позиции, с които разполагат във френския състав, а и които бетонират все повече, правят възможността за титуляризине на друг нападател доста слабо вероятна, освен при възникване на непредвидени обстоятелства, разбира се. Изпробван бе вариантът с Бен Йедер, който дори на два пъти бе сред титулярите (срещу Турция в Сен-Дени и срещу Албания в Тирана). Правещият фурор с екипа на Монако голмайстор предлага различен тип профил, по-бърз, подвижен и повратлив, способен да бъде полезен в игра с къси подавания, както и да намира решения при играта в по-малки пространства. Той обаче често оставаше някак изолиран от играта, а не успя да се отчете и със запомнящо се участие при асистенциите и головете на „петлите“. Макар рядко да бе главно действащо лице в заключителните фази на атаките, той все пак демонстрира, че може да дава своя принос в градежа им.

Колкото до тактическата постройка, Дешан залагаше стриктно на своята предпочитана такава, включваща четирима бранители, двама вътрешни халфове, две крила плюс Гирзман, действащ зад Жиру. Интересният експеримент дойде в последния от всички проведени мачове- срещу Албания тимът излезе в конфигурация 3-4-1-2, което в конкретиката на ноемврийската вечер свърши чудесна работа, активизирайки още повече фланговата мощ на бековете и давайки малко по-свободна и креативна рола на Гризу. Ще бъде любопитно дали тази постройка ще бъде тествана наново в контролите преди Европейското първенство, но идеята е нетрадиционна и новаторска, като с нея определено би могъл да бъде постигнат елементът на допълнителна изненада. Все пак обаче изглежда по-скоро малко вероятно „Les Bleus“ да започнат да оперират приоритетно с нея, ако всички ключови титуляри са налични на селекционера.

Изпълнени цели в очакване на големия тест

От средата на юли досега националният отбор на Франция премина през изпитания от най-различен характер. Наличието на втора звезда на синия екип неминуемо завишава неимоверно очакванията към тях и всяко кривване от оптималния игрови облик е повод за обстойни дебати в местната футболна общественост. Истината е обаче, че трикольорите покриха своите приоритети, особено основния такъв- безпроблемното класиране на Евро 2020, а успяха да се предпазят и от обичайния за големите футболни нации рязък спад в първите месеци след триумфа на голям форум. Макар не всичко да бе перфектно и тимът да изпитваше своите затруднения, цялостната равносметка е задоволителна, а реалният барометър за постигнатото развитие ще бъде след половин година. Защото както казва самият Дидие Дешан: „В големите турнири става ясно дали има прогрес или не“. А тъкво в този тип състезания баският специалист е изцяло в свои води.

Вижте още

Razbor-FR.com на 2 години!

razborfr 70

Рен: 120-годишната футболна гордост на Бретан

razborfr 42

Основните акценти в новия сезон на Лига 1

razborfr 42

124 коментара за “Франция след Мондиал 2018- константи и промени в 17-те мача за 17 месеца”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »