Олимпико през призмата на цял сезон – паралел между Лион и Марсилия

Сблъсъкът между Лион и Марсилия, познат във Франция като Олимпико, придобива все по-емблематична стойност в Лига 1 през XXI век – този тип мачове се характеризират с висок залог свързан с класирането и са неизменно съпровождани от силен емоционален заряд, ускорена динамика и драматичен сценарий. Но отвъд съдържанието на тези двубои, двата Олимпика изиграха изключително силен сезон 2017-2018. Лион бе завършил със 78 точки на трета позиция, а Марсилия с точка по-малко на четвърта – активи, които в много минали сезони биха донесли дори титла. Нещо повече – тъкмо тези два тима върнаха блясъка на Франция в Лига Европа през последните години. След дълги сезони на трудности за представителите на Лига 1 в този турнир, където те така и не успяваха да запишат по-продължителен поход, възпитаниците на Бруно Женезио и Руди Гарсия извървяха пътя респективно до полуфиналната фаза (2016-2017) и финалния мач (2017-2018). Носители на прогрес за френския футбол през последните кампании, очакванията към тях за сезон 2018-2019 бяха завишени, а равносметките на двата клуба в края на май месец – силно контрастиращи.

Еднакво турболентен сезон, но коренно различни равносметки

Преминали през турболентни периоди, довели в крайна сметка до раздели със старши треньорите им, клубовете на Жан-Мишел Олас и Жак-Анри Еро финишираха със съвсем различни показатели и резюмета на своите представяния. Докато Лион въпреки трусовете извоюва място в ТОП 3 и директно класиране за групите на Шампионска лига за идната есен (четвърто за последните пет издания на турнира на богатите), а стигна и до класиране за осминафиналната фаза на същата надпревара в тазгодишното й издание, то марсилци отстъпиха сериозно от позициите си, като завършиха на пето място в крайното подреждане на френския шампионат (без право на участие в Европа наесен). Миналогодишен финалист в Лига Европа, тимът от „Стад Велодром“ напусна безславно турнира през декември 2018 с антирекордната 1 точка в актива си на излизане от групата.

Иначе казано, лионци покриха основните си приоритети в местното първенство и в Шампионската лига, докато при средиземноморците крушението бе пълно. Двата гранда обаче записаха болезнени отпадания в двете национални купи, макар и на различни стадии. Играчите на Женезио отстъпиха на Страсбург в Купата на Лигата (1/4 финал) и на Рен в преломния за клуба полуфинален двубой на „Групама Стейдиъм“. Воденият от Гарсия тим също бе отстранен от Страсбург за Купата на Лигата (1/8 финал), но допусна и звучно отпадане още в първия си двубой за Купата на Франция (1/32 финал) срещу четвъртодивизионния Андрезьо.

Впрочем, ако се абстрахираме от крайната подредба като места в крайното класиране на Лига 1, ще забележим, че откъм брой спечелени точки и двата Олимпика бележат спад в сравнение с миналогодишните си постижения, макар и в различна степен – 6 точки по-малко в актива на Лион и цели 16 по-малко в този на Марсилия. Зад всичко изброено дотук, разбира се, стои солидно количество причини.

Отличителни белези на Олимпик Лион при Бруно Женезио

Сред характерните особености на Олимпик Лион на Бруно Женезио  през последните години неминуемо бие на очи една ясно изразена тенденция – контрастът мужду представянето на отбора в големите мачове (както на местната, така и на континенталната сцена) и това в срещите с тимове, имаще по-скромни амбиции. Сезон 2018-2019 затвърди тази норма. Въпреки двата сериозни удара, които понесоха „Les Gones“ (5:0 от Пари Сен-Жермен през октомври и 5:1 от Барселона през март), цялостната им равносметка в ключовите двубои бе впечатляваща – по две победи срещу вечния регионален противник Сент-Етиен (1:0 и 1:2) и срещу Марсилия (4:2 и 0:3), успех над ПСЖ като домакин (2:1) и над Манчестър Сити като гост (1:2), равенства с Барселона (0:0), с Манчестър Сити (2:2) и със завършилия на второ място в Лига 1 Лил (2:2 и при двата сблъсъка със северняците).

Трудностите и загубите на точки срещу съставите от втората половина на таблицата на френския шампионат, както и в мачовете с Хофенхайм и Шахтьор в Шампионска лига, свидетелстваха за едно трайно явление – непостоянството. То се изразяваше не само в отделни двубои, но дори бе силно доловимо и в рамките на почти всеки отделен мач – Лион предоставяше по две лица на наблюдателите си. Спадовете в концентрацията така и не бяха овладени, нито пък бе подобрена способността на отбора да минимизира щетите тогава, когато инициативата не е у него. Допълнена от дефанзивните неволи, тази слабост костваше на ОЛ  множество точки.

Грандът от „Групама Стейдиъм“ често оставяше ясното впечатление, че е истински опасен, когато владее топката и силно уязвим тогава, когато изгуби притежанието й. За качеството на Фекир и компания да печелят терен, да се освобождават от съперници, да си издействат позиция и да стрелят говорят многобройните удари, отправени по посока на противниковите врати – показател, по който Лион е на челни позиции сред представителите на ТОП 5 първенствата на Европа. Точността и головата прецизност обаче често не бяха с необходимото качество, за да измъкнат отбора от забоксували ситуации, а най-ярката илюстрация на това проявление се оказаха двата шампионатни мача срещу Ница, в които седемкратният шампион на Франция отправи общо 52 изстрела по посока вратата на „орлетата“ от Лазурния бряг без да успее да отбележи гол и регистрирайки две поражения (1:0 и 0:1).

Личностите, правещи разликата

За материализирането на усилията в офанзивен план  решението често бе откривано в лицето на лятната покупка Муса Дембеле, който въпреки по-краткото сумарно игрово време отбеляза 15 попадения в Лига 1 (и общо 20 във всички турнири) и се превърна в най-добрия реализатор на тима за сезона. Впрочем, освен головата резултатност на младия френски нападател, кампания 2018-2019 за Олимпик Лион бе белязана и от затвърдения прогрес на няколко фигури – Антони Лопеш, Ферлан Менди и Танги Ндомбеле.

Португалският страж бе главно действащо лице във всички значими лионски успехи. Записал умопомрачителни спасявания в цялото течение на сезона, но изумил в най-голяма степен със зрелищността и навременността на своите намеси по време на големите сблъсъци (срещу Сент-Етиен, Пари Сен-Жермен, Барселона), юношата на клуба се отвърди като лидер и вдъхновител, като човек, способен да съхрани своя тим в даден мач чрез прочита си на играта, умението за бързо преценяване на риска, пъргавината и рефлекса си.

Футболистът от защитната линия, който впечатли в най-голяма степен, бе Ферлан Менди, обединил около себе си мнението, че е най-стойностният ляв бек в Лига 1. Тъкмо такива думи изрече по негов адрес президентът на Реал Мадрид Флорентино Перес при представянето му след трансфера в Кралския клуб през месец юни за 48 милиона евро. Носещ дефанзивна стабилност и същевременно скорост и качество на центриранията, бившият играч на Льо Авър разкриваше пред Женезио възможността да оперира в различни схеми на игра, тъй като се вписваше еднакво добре и в 4-2-3-1, и в схема с с трима централни защитници и двама халф-бекове, когато пък за него се отваряше целият ляв фланг. Неговата бързина и вариативност бяха основни за богатия тактически арсенал, с който Лион разполагаше.

Чудесният първи сезон, който изигра с белия екип Танги Ндомбеле, получи своето надграждане през 2018-2019 – незаменим в средата на терена, младокът, пристигнал от Амиен, заформи прекрасен тандем с Усем Ауар като двойка вътрешни халфове. Той бе стратегическа фигура в постройките на Женезио, като бе пряко замесен в организацията на играта и разчупването на противниковите линии – нещо, което в последствие го превърна в най-скъпия изходящ трансфер в история на Лион, тъй като Тотнъм плати за привличането му 60 милиона евро (плюс 10 милиона евро под формата на бонуси ).

Въпреки критиките, на които нерядко бяха обект, двете звезди в лионския колектив Набил Фекир и Мемфис Депай реално дадоха сериозен принос за покритите приоритети за сезона – капитанът може да се похвали с 12 гола и 8 асистенции във всички турнири (което го прави втори по тези два компонента за ОЛ), докато холандският национал е с 12 попадения и цели 14 ключови подавания във всички турнири (ставайки най-добър подавач в отбора).

Трудностите при отбраняване

Както обаче стана въпрос по-рано в статията, Лион изпитваше сериозни затруднения в защитен план, като неслучайно приключи кампанията в Лига 1 с едва осмата най-добра отбрана. Тревогите идваха при загубата на топката поради по-бавното и недостатъчно ефикасно прегрупиране, което правеше тима уязвим на контраатака и разпокъсваше дефанзивния блок, като този тип неточности в колективните действия така и не бяха коригирани. Ето защо би било несправедливо вината за големия брой допуснати попадения и голови ситуации пред вратата на Лопеш да бъде хвърлена единствено върху централните бранители. Отговорността за гореспоменатото стечение на обстоятелствата би следвало да се разпредели между всички играчи, замесени в колективните дефанзивни действия (в частност полузащитниците, при които се получаваше закъсняване в прибирането назад и оплътняването на зоните).

Индивидуалните грешки представляваха друг проблемен компонент във фаза защита, като в това отношение центърът на отбраната се оказваше зоната, през която се допуснаха определен брой предотвратими голове.

Олимпик Марсилия – тежестта на финансовото бреме и неубедителният летен транферен прозорец

И докато при Лион проблемите бяха изцяло от игрово естество, а не от организационно или финансово, то при Марсилия нещата далеч не стояха по този начин. Макар сезон 2017-2018 да бе силен, а приходите от телевизионните права от похода до финала в Лига Европа да се явяваха значими, то клубът в крайна сметка афишира бюджетен дефицит от 78 милиона евро – нещо, което немиуемо даваше отражение върху по-скоро пасивната трансферна политика, проведена през лятото на 2018.

Големият пропуск в нея си остана привличането на класен централен нападател, който да повиши значително ефективността в предни позиции. Въпреки трудностите на Валер Жермен и Костас Митроглу, южняците съумяваха да бъдат резултатни през кампания 2017-2018 главно благодарение на качествените удари на играещите по фланга или включващи се от втора позиция Димитри Пайет и Флориан Товен. Това обаче трудно можеше да замаскира проблемите в центъра на атаката в дългосрочен план. Случилото се през есенния дял на сезон 2018-2019 затвърди тези опасения, а трансферираният за 3 милиона евро от Ница Марио Балотели демонстрира тежестта, която може да има в игрово отношение един доказан реализатор, отбелязвайки с екипа на тима от „Велодром“ цели 8 попадения (при все че за целия есенен полусезон не се бе разписал нито веднъж за Ница). С неговото идване играта на ОМ стана много ясно изразено насочена към центриранията и неслучайно отборът бе на призово място по брой вкарани голове с глава.  

Освен с влиянието си по отношение на головата успеваемост, италианският стрелец се вписа чудесно и като емоционалност сред новите си съотборници. Неговата своенравност и ексцентричност често носеха на средиземноморците така липсващия през есента импулс. Той обаче бе обезвреден в големите мачове срещу Пари Сен-Жермен и Олимпик Лион, в които марсилци допуснаха тежки поражения респективно с 3:1 и 0:3, а след края на кампанията се стигна  и до раздялата му с клуба.

Летаргията на лидерското съсловие

Впрочем, тогава, когато Балотели не бе на необходимата висота, изпъкваше отново нещо, което се превърна в лайтмотив за тима на Руди Гарсия в цялата продължителност на сезона – отсъствието на достатъчно класни индивидуалности в добра форма, които да компенсират трудностите в колективен план. Това явление бе свързано резкия спад в нивото на фигури, които през предходната кампания бяха ключови – Стив Манданда, Адил Рами, Луис Густаво и Димитри Пайет. Последният от изброените играчи получи травма през май 2018, която го лиши от вероятна повиквателна за участие на Мондиал 2018 с Франция – шок, от който изглежда той така и не успя да се съвземе напълно. При останалите по-горе опоменати футболисти контрастът спрямо предния сезон изглежда трудно обясним, особено в случая на Манданда и Рами, които се завърнаха край Старото пристанище с ореола на световни шампиони.

Дефицитът на лидери във всяко звено бе остър, а отминаващите един след друг месеци не излекуваха вече установените симптоми. Единствено Флориан Товен съумявашеда държи трайно ниво, което го изведе и до качествената равносметка от 16 гола и 11 асистенции в Лига 1. Продължителните трудни периоди, изживявани от установеното лидерско съсловие, накараха Руди Гарсия да преразгледа възгледите си за титулярни изпълнители и в даден момент от сезона да замени опита с младостта, особено в халфовата линия. Така в средата на терена се оказа тандемът Морган Сансон – Максим Лопес вместо Луис Густаво – Кевин Стротман.

Този ход даде резултат през февруари и март, когато марсилци регистрираха пет победи и едно равенство в шест двубоя от Лига 1, като се доближиха на само три точки от третото място в класирането, даващо право на участие в Шампионска лига. Сансон и Лопес обаче блестяха по-скоро срещу отбори, срещу които ОМ държеше инициативата и контролираше топката, но когато срещаше срещ себе си тим, който се стреми да се надиграва и да пресира агресивно в централната зона на терена (както бе например срещу Рен в единствения мач от гореспоменатата серия, който не бе спечелен от южняците), то тогава те започваха да изпитват трудности. Желаното представяне не бе налице и в Класикото срещу Пари Сен-Жермен на „Парк де Пренс“ през март.

Поражението там не само прекрати успешната поредица от резултати, но и отдалечи значително деветкратния шампион на Франция от бленуваната трета позиция. Психологическият срив и прекъснатата динамика, които последваха след срещата в Париж така и не бяха преодолени и ОМ така и не преоткри постоянството в резултатите си до края на сезона.

Лутане в търсене на решения

Друг проблем, който бе ясно забележим още през кампания 2017-2018, се затвърждаваше и през по-голямата част от следващите дванадесет месеца – затрудненията в защита и по-конкретно в централната й част (по подобие на Лион). Ходът с препозиционирането на Луис Густаво дълго време се оказваше успешен, но това намаляваше коефициента на полезно действие, което бразилецът би могъл да има в средата на терена. Привличането на световния вицешампион с Хърватска Чалета-Цар имаше за цел да укрепи тъкмо сърцевината на отбраната и изглеждаше обещаващо. Адаптацията на бившия футболист на Ред Бул Залцбург обаче протече трудно и отне време, докато успее да се отвърди като ключова фигура.

Потенциални решения в тази зона на терена представляваха Абденур и Хубочан, но и двамата бранители не се ползваха с доверието на старши-треньора, като в най-голяма степен това важи за тунизиеца. Тези двама състезатели плюс Роландо всъщност формират едно трио, което илюстрира един от големите парадокси на проекта МакКорт- да се заделят сериозни пера от бюджета за възнаграждения на футболисти, които по една или друга причина не записват игрови минути, а не биват и продадени.

В същото време пристигналият през лятото Кевин Стротман, към когото имаше сериозни очаквания, така и не преоткри най-добрата си форма, в резултат на което дефанзивният вал на марсилци страдаше доста, тъй като профилът на холандеца вещаеше стабилизиране именно на този сегмент от играта.

В навечерието на Олимпикото срещу Лион от 36-ия кръг Руди Гарсия бе изпробвал 40 различни стартови единайсеторки в 43 мача през сезона, което говореше както за склонността на специалиста да експериментира, така и за реалната безизходица, в която се намира, тъй като печелившата формула така и не бе трайно открита. Изчерпан откъм идеи и решения, наставникът се раздели с клуба преди края на месец май въпреки високата неустойка (възлизаща на около 10 милиона евро според френската преса). А за ръководните фактори в институцията от „Велодром“ предстояха тежки месеци, в които да се опитат да редуцират катастрофалните финансови загуби, задълбаващи още повече бюджетния дефицит.

Лято 2019 – нов сезон, нова страница и за двата клуба

Приключването на сезон 2018-2019 практически бе не просто краят на една кампания, а краят на цяла една страница от историята и за двата клуба. Бруно Женезио напусна клуба като старши треньор, а на негово място пристигна Силвиньо- лично избран от новия спортен директор в клуба- от легендарния Жуниньо Пернамбукано. Пристигането край бреговете на Рона и Сона на двамата бразилци ще е в основата на един изцяло обновен Олимпик Лион, за чиято визия тепърва ще се трупат впечатления. Но имайки предвид изходящите трансфери на Ферлан Менди, Танги Ндомбеле и Набил Фекир, едно нещо изглежда сигурно – в отбора предстои да се изгражда ново ядро и лидерски кръг.

При Олимпик Марсия пък Руди Гарсия очаквано бе освободен от функциите си на наставник и  щафетата бе поета от реномирания португалски специалист Андре Вилаш-Боаш. Отборът бе напуснат от Марио Балотели и Лукас Окампос, които бяха автори на силен пролетен дял от сезона, а бъдещето на Флориан Товен все още е неясно. С очакваните през август раздвижвания на трансферния пазар около южняците изглежда, че тяхното ново лице предстои да бъде моделирано. И ако Гарсия бе призван да стартира ерата на МакКорт на „Велодром“, то при Вилаш-Боаш предизвикателството е още по-сериозно, защото изоставането спрямо предвидения план на проекта вече е факт и трябва да бъде наваксвано, а толерансът към грешки ще е още по-нисък от обикновено.

218 коментара за “Олимпико през призмата на цял сезон – паралел между Лион и Марсилия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »