Как Вилаш-Боаш промени Марсилия за 10 месеца

Дългата пауза за неопределен период от време покрай пандемията от коронавирус неминуемо е съпроводена с носталгия по ежеседмичните събития в различни точки от картата на европейския и световен футбол. В същото време този период ни позволява да се вгледаме, вече с лека дистанцираност, в причините за водещите явления в ТОП първенствата на Стария континент. Говорейки за френската Лига 1, надали мнозина са изненадани от лидерската позиция на Пари Сен-Жермен, нито дори от размера на аванса на столичани. Но стабилно окупираната втора позиция от Олимпик Марсилия несъмнено е сред най-открояващите се елементи. А в основата на това седи един човек, пристигнал край Старото пристанище преди едва 10 месеца- Андре Вилаш-Боаш.

Идването на „Велодром“

Португалският специалист дойде в южния мегаполис в момент, когато местният гранд изживяваше извънредно тежки времена. Нарастващ бюджетен дефицит, неясно протичане на трансферното лято, оскъден бюджет за покупки, лидерско съсловие в летаргия и неистово напрежение, витаещо покрай трите неуспешни първи години от проекта на Маккорт, в които ОМ не съумя да се класира за Шампионска лига нито веднъж – това едва ли е мечтана обстановка за летящ старт на една нова треньорска епоха. Но Вилаш Боаш прие предизвикателството, може би и заради авантюристичността си. Разполагащ с интересен и разнороден треньорски опит, въпреки двата си незадоволителни периода в Англия начело на Челси и Тотнъм, той може да се похвали с титла на Португалия и Русия, както и Купа и Суперкупа на двете държави по времето на престоя му в Порто и Зенит Санкт-Петербург. Завоюва също така и Лига Европа  с тима от „Ещадио До Драгао“ през 2011. Наставникът прекара и една година в китайския Шанхай СИПГ. Най-силният му период обаче си оставаше началото на кариерата в родния Порто. Липсата на възходяща линия в кариерата и противоречивата цялостна равносметка все пак не успяваха да засенчат реномето му на престижен специалст, чиито условия марсилци да са способни да удовлетворят. Очакванията бяха разнородни, но 10 кръга преди края на шампионата сътвореното от Андре Вилаш-Боаш буди респект.

Към днешна дата неговият тим има преднина от 6 точки пред 3-ия в класирането Рен и 7 точки пред 4-ия Лил, по този начин завръщането в Шампионска лига след 7-годишно отсъствие придобива все по-реални очертания. Постоянството, демонстрирано от „фокейците“, свежда до минимум вероятността от потенциален срив, който евентуално да доведе до изпадане от ТОП 3. Всъщност, провансалците не бяха допускали нито едно поражение в нито една надпревара между 30 октомври и 12 февруари, когато бяха надвити съответно от Монако и Олимпик Лион. За последните 17 кръга в Лига 1 пък имат допусната едва една загуба- с 1:3 от Нант. И докато с Руди Гарсия начело 9-кратните шампиони на Франция изпитваха пословични трудности в големите мачове, сега тенденцията се измени- с изключение на ПСЖ, победени бяха всички преки конкуренти за челните места като Рен, Лил, Лион и Монако. Но паралелно с отличната успеваемост в дерби мачовете, Вилаш-Боаш съумя да внесе и още нещо съществено в отбора- възвръщането на способността за справяне с тимове от по-ниските дивизии в турнира за Купата на Франция- аспект, който в последното десетилетие бе крайно труден. Така през 2020 тимът не допусна неприятни изненади и се справи със съпротивата на Трелисак и Гранвил.

Какво характеризира играта на ОМ при АВБ

Грандът от „Велодром“ обикновено разчита на бързо изнасяне на топката с тенденция към скоростното й пренасяне към фланговете, откъдето подчертано се развиват офанзивните действия и неслучайно тимът е сред водещите по отношение на количество центрирания от началото на сезона. Отлично впечатление прави играта без топка на тима и придвижването на играчите, когато атаките са в ход- футболистите са мобилни и активни в търсенето на топката и предоставят по-богат набор от възможности на изпълнителя с нея. Ето защо, макар да не разполага с константно установен нападател-консуматор в наказателното поле, Марсилия има коефициент на полезно действие от фланговете- просто броят на играчите, които се включват от втора позиция е висок, а той позволява различни опции за комбиниране и различни адресати на центриранията по въздух или по земя.

Характерна за отбора е високата преса в противниковата половина, в която главно действащо лице най-често е Дарио Бенедето, нерядко подпомаган от халфовете. Неслучайно ОМ прекарва сериозни времеви периоди в последната третина на съперниците си. А основният катализатор за резултатност и ефективност в тази зона е добре познат герой- Димитри Пайет. Една от звездите на Евро 2016 преоткри през този сезон най-добрата си светлина, оперирайки в силния си регистър- дрибли, скоростна техника, далечни изстрели, както и такива от труден ъгъл- в отсъствието на Флориан Товен, който прекара дълга част от сезона в лазарета поради контузия и хирургическа интервенция, Пайет несъмнено бе диригентът в състава. Възвърнатото настроение в играта му се предаваше и на съотборниците.

С  предпочитана схема на игра 4-3-3, с афинитет към атакуващите действия и притежанието на топката (2-и по този показател в Лига 1 с 56,7 %), Вилаш-Боаш все пак е способен да променя тактическите си приоми и да адаптира стратегията си към съперниците. Пословичен стана двубоят срещу Анже (който в момента на изиграване на срещата бе последен по показател притежание на топката). В този сблъсък иберийският наставник заложи тактически капан на колегата си Стефан Мулен, оставяйки владението на топката на домакините и поставяйки ги в неочаквана и непозната роля извън комфортната им зона. И ходът даде резултат. Разбира се, това е просто пример, но реално от края на 2019 и началото на 2020 можем да се натъкнем на редица срещи, в които обликът на марсилци е доста по-отбран, но средиземноморците са способни да действат и по този начин- търпеливо, дисциплинирано и прагматично. И именно това е сред големите постижения на Вилаш-Боаш- той направи така, че ОМ винаги да има и план „Б“, да не се налага да се уповава само и единствено на една концепция за развитието на мачовете си. В маратон като Лига 1 подобно нещо е безценно.

 Възраждането на лидерите и новите открития

Роденият в Порто старши треньор не разполага с ширина на състава, която да му позволи качествена ротация и практически сезонът на Марсилия се изнася в голяма степен от 14-15 футболисти. В този състав Вилаш-Боааш съумя да изиграе важна роля в пробуждането на миналите през кошмарен сезон 2018-2019 Стив Манданда и Димитри Пайет. Дългогодишните стожери изнасят едни от най-силните си лични сезони въобще, като са барометър за представянето на целия отбор.

Паралелно с това, 42-годишният специалист се справи брилянтно с интеграцията на 3-те си летни покупки- Алваро Гонсалес, Валантен Ронжие и Дарио Бенедето, като всеки от тях се превърна в съществена фигура на отделно звено. Ключова бе и публичната подкрепа, която изрази към Жордан Амави в кризисен за бранителя период, когато бе обект на освирквания от страна на феновете на „Велодром“. „В чисто човешки план той дава нещо много силно. Всеки е готов да тръгне на война заедно с него.“. Думите на Амави сякаш са показателни за степента на свързаност между играчи и треньор в настоящия Олимпик Марсилия.

Като успешен можем да окачествим и експеримента на Вилаш-Боаш да преквалифицира Бубакар Камара като дефанзивен халф в някои от срещите- талантливият младеж придоби допълнителни компетентности към профила си и се превърна в универсален кадър за защитния блок на тима си.

Неманя Радонич, превърнал се в златна смяна, и Морган Сансон, окупиращ водеща рола в средата на терена, също бележат сериозно израстване под ръководството на ибериеца.

Откритост и конкретика на комуникацията

Освен с компетентността и изборите си, АВБ спечели множество привърженици и специалисти на своя страна с откритостта и конкретиката на интервютата и пресконференциите си. С детайлни тактически отговори предоставени на френски, той в никой момент не оставя своите тези смътни или неразвити, предоставяйки на журналистите ясни аргументи за решенията си. Не скри и първите си впечатления (подчертано неодобрителни)  от факта, че през януари бе назначен Пол Олдридж като отговорник по продажбите (най-вече свързани с трансфери на играчи към английската Висша лига), въпреки че това рискуваше да постави под угроза бъдещите му отношения с ръководството. Прямостта бе проявена дори и в контекст, който можеше да му на нанесе сериозна загуба по отношение на подкрепата от фенската маса. Преди и след злополучното за ОМ Класико с ПСЖ (загубено от 4:0), Вилаш-Боаш неколкократно изтъкна директно бездната, която по настоящем съществува между двата клуба и заяви, че ПСЖ практически играе в отделно първенство. Макар и силни, думите му всъщност не бяха плод на афектираност, а точно обратното- на трезвост. Трезвост, която видимо бе предадена и нататък по веригата в отбора, за да може да се стигне впоследствие до 14 шампионатни мача без поражение. А когато то дойде срещу Нант, реакцията на старши треньора бе не по-малко земна и рационална- с отдаване на почит към противника, признаване на превъзходството му, изтъкване на определящите обективни фактори за загубата (многократната загуба на топката в градежа на атаките) и поглед към следващите мачове.

Неясните перспективи

Противно на това, което би могло да се предполага след толкова задоволителна равносметка за само 10 месеца служба, близкото бъдеще на  АВБ в гранда от Юга не е никак обезпечено. Той самият отказва да даде каквито и да е гаранции в това отношение. С оглед на факта, че от всички клубове в кариерата си дотук се е задържал повече от година само на едно място, основанията за притеснение е нормално да са високи. А за никого не е тайна, че причината за неяснотата са деликатните отношения с президента Жак-Анри Ейро вследствие на назначаването на Олдридж, за което стана въпрос по-горе в статията. Тъй като този ход на Ейро рискува да повлече последствия върху ролята и влиянието на Андони Субисарета като спортен директор, а именно испанецът бе сред ключовите фактори, убедили Вилаш-Боаш да приеме да се нагърби с марсилската авантюра. Следващият трансферен прозорец би следвало да бъде доста показателен в това отношение- по време на лятното меркато ще се види дали наставникът ще получи входящите трансфери, които желае и дали ще има шанса да задържи водещите си фигури. А ще си проличи и кой реално ще бъде човекът с последната дума в този ресор- Субисарета или Олдридж.

Съхраняване на ядрото и привличане на нови попълнения със сигурност ще бъдат повече от необходими, тъй като настоящият набор от класни футболисти, с които Вилаш-Боаш разполага, не е никак широк, липсва дълбочина на резервната скамейка, а през следващия сезон, когато се очертава ОМ да се завърне в европейските клубни турнири, необходимосста от прилагане на успешен ротационен принцип ще стане наложителна.  

https://www.youtube.com/watch?v=dSicSynetk4