Как изглежда Франция няколко месеца след Мондиала

Пръкването на пролетта отприщи не само нов годишен цикъл, но и цял един нов етап в развитието на „петлите“. В края на март трикольорите на Дешан се завърнаха звучно, а изиграните двубои бяха белязани от раздели с доказани герои, затвърждаване на добре познати лидери, но и обещаващи индикации от новата вълна играчи. Всичко това с една отчетлива мисъл – походът към сребърната амфора от Евро 2024 да бъде извървян докрай. Аргументи в тази насока не липсват.

Плавна смяна на поколенията

Седмиците след епичния Мондиал 2022 продължиха да бъдат вълнуващи, макар и по различен начин. Един след друг (всеки със своята причина) оттеглянето си от националния тим оповестиха Карим Бензема, Блез Матюиди (сложил край на кариерата си), Юго Лорис, Стив Манданда и Рафаел Варан. Сумираното „довиждане“ на толкова много значими фигури е събитие, което логично бе почетено с церемония на почести от „Стад дьо Франс“ при първия домакински мач от евроквалификациите.

За рязка смяна на генерациите обаче не може да се говори – този процес при Дидие Дешан се случва постепенно. Матюиди още от 2020 нататък не попадаше в плановете на селекционера (след преминаването си в Интер Маями), а Манданда бе важна фигура в съблекалнята, но рядко записваше игрови минути. По терените в Катар синята селекция демонстрира, че е способна да преразпредели ресурсите си така, че ефективността на тима в предни позиции да не пострада дори и при отсъствието на Карим Бензема, така че тази липса да може да бъде компенсирана – нещо, което ще е нужно и оттук нататък. Налични опции има както с доказан опит (Оливие Жиру), така и сред младите кадри (Коло Муани). На вратарския пост вече е Майк Менян, който обаче не е тепърва прохождащ в големия футбол – на 27 години, шампион на Франция и Италия, той има извървян солиден път зад гърба си. Така че би следвало да разполага с повече капацитет да се справи с огромната отговорност да замести Юго Лорис. Оттеглянето на Рафаел Варан на пръв поглед остави защитата без ярко изразен лидер с дългогодишен стаж. Но Дайо Упамекано и Ибрахима Конате въпреки младостта си (респективно 24 и 23 години) имат изиграни съвместно цели 57 двубоя като партньори в центъра на отбраната (тъй като бяха съотборници в Лайпциг за няколко сезона), а това е отлична предпоставка готовата им стиковка да се пренесе и при „Les Bleus“.

Също така в състава остава солидно лидерско ядро от бойци, донесли предходни триумфи на страната – Антоан Гризман, Килиан Мбапе, Оливие Жиру, а в даден момент можем да очакваме завръщане и на Н’Голо Канте и Пол Погба. Така че дори и да се получи подмладяване на състава, пълководци няма да липсват. Именно това равновесие е витално.

Показатели, внасящи увереност

Колкото и качествен състав да имаха на последното Европейско и Световно първенство, „петлите“ и в двата случая не успяха да излязат победители след изпълненията на дузпи, като Юго Лорис не съумя да отрази нито един от ударите на Швейцария и Аржентина. Заставането на Майк Менян се очакваше да внесе много по-висока успеваемост за „Les Bleus“ именно в този компонент. И той демонстрира нагледно защо – изстрелът от бялата точка на Мемфис Депай бе спасен с вещина от стража, а лудата радост на френските играчи (при резултат 4:0 в последната минута) бе нагледно доказателство за важността на стореното. Показателите на Менян са внушителни – дотук в кариерата си той е спасил 35 процента от дузпите, които са били изпълнени срещу него. Виртуозното му спасяване в края на сблъсъка в Дъблин (при игрова ситуация) окончателно оформи като брилянтни дебютните му мачове като официален номер 1.

Франция записа 2 поредни чисти мрежи – нещо, което отдавна не й се беше случвало. А с ключови заслуги за това е и Ибрахима Конате. С него в редиците си трикольорите имат само 1 допуснат гол в последните 463 минути.  

Умение за справяне с различни по стил съперници

Съперник в първия мач бе селекция, направила силен Мондиал и намираща се в серия от 20 поредни мача без загуба в редовното време – Нидерландия. „Лалетата“ демонстрираха по терените в Катар, че са способни да играят резултатен футбол. На „Стад дьо Франс“ обаче дори и да са имали намерения за нещо подобно, те са били потопени само за 20-ина минути игра, тъй като толкова време бе необходимо на „петлите“ за вземат комфортен аванс с 3:0, възползвайки се по най-добрия възможен начин от просторите, открили се в оранжевата защита. Крайното 4:0 срещу най-сериозния конкурент за първото място в групата носи силно послание – „Les Bleus“ имат амбицията да обезпечат възможно най-бързо и най-убедително мястото си на Евро 2024, където да са в пол позиция за атака на трофея.

Те обаче са наясно, че капани по трасето няма да липсват. Гостуването в Дъблин имаше всички предпоставки да бъде тъкмо това. Защото ирландците не бяха губили у дома квалификационен мач за Европейско от 2010 година. А стилът им на игра с ниско разположен блок, здрава физически игра и ограничени пространства в защита предоставяше на Франция ребус за разрешаване от съвсем различно естество спрямо нидерландския. Макар чисто игрово трикольорите на Дешан трудно да достигаха до положения, те все пак намериха изход от буксуваща ситуация – главно благодарение на две фамозни индивидуални отигравания – изкусния гол на Бенжамен Павар и зрелищното спасяване на Майк Менян, за което стана въпрос и по-горе. Герои, различни от обичайните заподозрени. Което засвидетелства, че във френските редици има богат резервоар от кадри, които да извадят колектива от затруднение тогава, когато се налага. Умението да излизаш невредим от подобен тип мачове е ключова съставка по пътя към големите цели. „Петлите“ бяха минали през идентични изпитания и в квалификациите към Мондиал 2018 (победата с 0:1 на „Васил Левски“), към Евро 2020 (успех със същия резултат в Рейкявик срещу Исландия) и отново 0:1 при визита на Босна и Херцеговина в квалификациите за Катар. Така че случилото се в Дъблин има необходимите предвестници да бъде считано като своеобразен Рубикон за синята селекция в настоящия цикъл.  

Установена тактическа идентичност, но и интересни възможности за ротиране на изпълнителите

Игровата подредба, функционирала чудесно на Световното преди няколко месеца, без изненада продължи да бъде предпочитаният избор на Дидие Дешан – четирима в отбрана, трима полузащитника пред тях в центъра (сред които Антоан Гризман), две крила и един нападател на върха на атаката. Именно в предни позиции е и най-голяма вероятността да се прилагат различни възможности в зависимост от съперниците. Коло Муани бе пряко въвлечен в три от попаденията срещу „лалетата“, движението му без топка впечатлява, прочита на играта също. Юношата на Нант демонстрира много добро допълване с Мбапе и също като него умее да се възползва много добре от по-високо изнесена противникова защита. Макар приносът му да изглежда най-отчетлив тогава, когато действа на върха на атаката, той би могъл да бъде използван и на десния фланг – именно там оперираше срещу Ирландия, а тази позиция не му е чак толкова чужда, тъй като епизодично е играл на нея и с екипа на „канарчетата“ (докато още бе част от тях). Придобиващ все повече важност сред трикольорите, Коло Муани по всичко личи се вписва в дългосрочните планове на националния селекционер. Другият отявлен кандидат за титулярно острие във френското нападение е ясен – рекордьорът по голове за „петлите“ Оливие Жиру, способен да се справя по-успешно срещу съперници, играещи с по-ниско разположен защитен блок. Силен физически, отлично играещ във въздуха и доказано сработен с Мбапе и Гризман, топ реализаторът реши да продължи славната си кариера в синьо и видимо възнамерява да добави нов красива глава в нея.

Що се отнася до халфовата линия и отбраната, там сред големите печеливши от мартенските мачове са Едуардо Камавинга и Бенжамен Павар – именно от тях ще се очаква да конкурират респективно Орелиен Чуамени и Жюл Кунде за съответните титулярни позиции.

Може да се заключи, че Дешан се уповава на стабилна основа – и като тактическа постройка, и като изграден гръбнак от възлови единици. Здравословната конкуренция за потенциални размествания в йерархията обаче е налице.             

Хармония между лидерите

Главна тема в лагера на Франция бе дилемата около капитанската лента и поверяването й на Килиан Мбапе. Никой не скри, че за Антоан Гризман решението е било разочароващо, тъй като той също разполага с всички нужни доводи да бъде неин притежател. Въпросите започнаха да изникват – дали Гризу ще превъзмогне първоначалното си чувство и ще запази мотивацията си и непокътната, дали отношенията му с Мбапе ще претърпят промяна…

Не бе нужно много време, за да разберем. Още с първите минути на срещата с Нидерландия Килиан асистира на опитния си съотборник, който не пропусна да се разпише, непосредствено след което двамата отпразнуваха попадението заедно. Партньорството им по терена остана на чудесна висота, а в свой профил в социалните мрежи след мача Гризман публикува именно снимка, уловила момента, в който двете звезди се поздравяват след гола. За да покаже още веднъж, че напрежение между тях няма.

Нещо, за което изключително много способства и Мбапе, който сподели в скорошно свое интервю следното: „Говорих лично с Антоан, тъй като той бе разочарован за капитанската лента, което е напълно разбираемо, аз може би бих реагирал по същия начин. Той е на 32 години с 10-годишен стаж във френския национален отбор. Това е вероятно най-важният играч в ерата на Дидие Дешан. Така че аз не съм йерархически над него, той разполага с опит ,който аз нямам. Той е ценен и обичан от целия колектив. Ще бъдем заедно ръка за ръка, за да се опитаме да направим така, че този отбор на царува. Ако Антоан иска да каже нещо пред тима, аз също ще седна с другите и ще го слушам“. Зрялостта и етиката в комуникацията на двамата лидери направи така, че взаимоотношенията им да останат незасегнати. Или може би дори да се заздравят още повече. Времето ще покаже. Но първите сигнали са отлични.

Автор: Мартин Цветков