Жюст Фонтен – неудържимият реализатор с устойчиви рекорди

Месец март започна със скръбна вест – напусна ни митичният голмайстор Жюст Фонтен. Своеобразен символ на цяла една епоха, той изгражда кариера, оставила трайни достижения както на индивидуално ниво, така и на клубно и национално равнище. Нека преминем заедно през фаровите събития и периоди на един футболен път, който ще остане вечен.

Знаменити сезони в Ница и Реймс, увенчани с трофеи и медали

Стартирал изявите си по мароканските терени (в Маракеш и Казабланка), Фонтен и неговият потенциал бързо са засечени от радарите на френските клубове – най-съобразителен и находчив се оказва Ница, който успява да привлече 20-годишния тогава талант. С екипа на „орлетата“ е спечелена една Купа на Франция (1954) и една титла на страната (1956). 52-та гола в 3-те му сезона на Лазурния бряг правят така, че Реймс да предяви интерес и да припознае в него човек, способен да стане нова водеща фигура в атакуващ план след напускането на Раймон Копа (преминаващ в Реал Мадрид). Така Фонтен се присъединява към шампанци и това формира отлична синергия между двете страни. Жюсто, както е известен във Франция нападателят, печели със северняците 3 титли (1958, 1960, 1962) и една Купа на Франция (1958), като през 1958 и 1960 става убедителен топ реализатор на първенството респективно с 34 и 28 гола. Той е и играчът, повел Реймс към втори финал в КЕШ през 1959, реализирайки 10 попадения в хода на еврокампанията. Това го бетонира като голмайстор номер 1 на турнира за въпросния сезон. А Реймс, макар да губи битката за трофея с Реал Мадрид на Раймон Копа, гравира името си като френски евробоец.

Автор на епохален Мондиал ‘58, извел Франция до бронзовите медали

Фонтен дебютира за националния тим още през 1953, когато е 20-годишен, и дава предзнаменование за това, което предстои – още в първия си мач бележи хеттрик при погрома с 8:0 срещу Люксембург. Следва обаче период на застой между него и „петлите“- в рамките на следващите четири години той получава едва още няколко повиквателни. Положението не изглежда розово и през 1958 – нападателят претърпява операция на менискуса само няколко месеца преди форума на планетата.

Но скоростното му възстановяване и навлизане в оптимална форма се получава и буди възхищение. Въпреки това първоначално мястото на Фонтен сред избраниците за Световното в Швеция не е никак сигурно. Тогава обаче, по време на подготовката за надпреварата, неговият съотборник в Реймс Рене Билар се контузва, което превръща именно Жюст във фаворит за поста в синята атака. И той оползотворява своята възможност пълноценно в хода на целия Мондиал. Цели 13 са попаденията, които реализира- хеттрик при успеха срещу Парагвай (7:3), дубъл при поражението от Югославия (2:3), един гол за победата с 2:1 над Шотландия, нов дубъл в четвъртфинала с Ирландия (4:0), един гол в полуфинала с Бразилия на Пеле (загубен с 2:5) и знаменити 4 гола срещу Германия в битката за бронза (6:3 за „Les Bleus“).

Този рекорд (за най-много отбелязани голове от футболист в рамките на един Мондиал, 13) остава недостижим и до ден днешен. И това при положение, че Фонтен не е човекът, на когото по онова се възлагат дузпите и преките свободни удари. Споделя, че за него тайната на добрия нападател е в диалога с подавачите. А в това отношение изградената свръзка за световните финали е на висота.  Жюсто заформя прекрасно партньорство с хората от офанзивния сектор- Раймон Копа, Роже Пиатони, Жан Венсан и Мариан Висниевски. Тази огневата сила в атака е подплатена и с най-добро постижение за тогавашната надпревара- 23 гола на сметката на „петлите“. Това и до ден днешен остава най-резултатното френско нападение на Мондиал.  

Материал, посветен изцяло на полета на „Les Bleus“ до третото място в Швеция, можете да откриете ТУК.

Притежател на още рекорди

Фонтен продължава да бъде французинът с най-голям сумарен брой голове на Световни първенства (13). 18-те му реализации за трикольорите през 1958 пък са ненадминато постижение в рамките на една календарна година. Също така той е и човекът с най-много поредни мачове, в които се е разписвал за „Les Bleus“ – 8. Цялостната му равносметка със синята селекция възлиза на главозамайващите 30 гола в 21 мача. Тази в Реймс на свой ред е внушителна- 145 попадения в 152 срещи. През легендарната 1958 поставя и рекорд за най-много отбелязани голове във всички турнири за един сезон – 52 (шампионат, Купа на Франция и Мондиал).

Раздялата с терена, създаването на синдикат и досегът с треньорското амплоа

През март 1960 сблъсък с играча на Сошо Секу Туре причинява на Фонтен двойна фрактура на крака, което го вади от терените за дълъг период от време. В края на същата година той съумява да се завърне като дори се появява отново с националния екип. Това обаче се оказва лебедовата му песен при „петлите“, а опонент е… България. В квалификационен мач за Мондиал ’62, провеждащ се на френска земя, домакините надделяват над „лъвовете“ с 3:0. Жюсто не се разписва, но е близо до това да го стори – ударът му десетина минути преди края среща греда. Няколко седмици след този двубой нападателят получава нова травма на същия крак, който вече е бил чупен. Той не облича повече националния екип като играч, но се завръща за още една година на клубно ниво, където приключва кариерата си по шампионски – с титла в Реймс през 1962.

Още в заключителния сезон от състезателната си кариера Фонтен се заема с инициатива, която оставя поредна негова ярка следа – става съосновател на Националния съюз на професионалните футболисти. Това е синдикат, продължаващ да защитава правата на играчите в Хексагона и днес.

Бързо след това се насочва към треньорското поприще. Озовава се мимолетно на селекционерския пост на Франция през 1967, но само за две приятелски срещи – срещу Румъния и СССР (приключили с поражения за неговите възпитаници). Впоследствие поема кормилото на Пари Сен-Жермен – клуб, намиращ се в първите години след основаването си. Фонтен е треньор на столичани между 1973 и 1976, а още в дебютната си кампания успява да ги изведе до промоция в най-висшия ешелон на френския футбол – момент за историята, дошъл след драматичен бараж срещу Валансиен. По-нататък застава за кратко начело на Тулуза, както и на националния отбор на Мароко. Тези две места бележат силно житейския му път – в северноафриканската страна той се ражда на 18 август 1933, а в града на река Гарона издъхва на 1 март 2023. Поклон пред паметта му!

Автор: Мартин Цветков