Как Нант огрява европейския футбол в средата на 90-те

В четвъртък осемкратният френски първенец Нант приема Ювентус в мач реванш от елиминациите в Лига Европа. „Канарчетата“ и „Старата госпожа“ са пресичали пътищата си и преди – през 1996, когато се изправят в полуфинал на Шампионска лига. Макар да отпадат, „жълто-зелените“ изиграват шеметен мач на „Стад дьо ла Божоар“ и печелят с 3:2, а въпросната вечер е своеобразен зенит на явлението Нант по това време. Явление, което озарява силно последното десетилетие на миналия век. Ето по какъв начин.

Големият шампионски отбор

Източник на снимката

В началото на 90-те клубът е споходен от отчетливи финансови затруднения- до такава степен, че през юни 1992 е отстранен административно от френския елит поради задълженията си в размер на 60 милиона франка. Тогава на хоризонта се появява спасителят Ги Шерер- бизнесмен, който участва в изграждането на план, гарантиращ спасяването. Шерер е и човекът, нагърбващ се с президентската роля. По отношение на треньорския пост, ръководителят се доверява на пристигналия година преди него Жан-Клод Сюодо, познаващ отлично клуба от предния си престой там. Предвид деликатната икономическа ситуация, проектът на Нант е да залага на продукти на школата и да изгражда и развива първия си тим чрез младите таланти. Президентът дава на Сюодо необходимото време за това. И само две години по-късно резултатите стават зашеметяващи.

„Les Canaris“ стартират кампания 1994-1995 с убедителни резултати в първите кръгове, като действащите лица от онова време са единодушни, че преломният момент е мачът от 5-ия кръг срещу Пари Сен-Жермен. Тогава Нант приема на „Стад дьо ла Божоар“ действащия шампион на страната и съумява да го надвие с 1:0, а това става факт след вероятно най-атрактивния и запомнящ се гол в клубната история- този на Патрис Локо, дошъл след размяна на подавания по въздух между него и Рейналд Педрос (можете да го видите във видеото по-долу). Това представяне вдъхновява „жълто-зелените“ за значими неща. Те остават непобедени в цели 32 шампионатни мача – рекорд, който и до ден днешен не е подобрен от никой френски отбор. Изключително доминантно е представянето им в домакинските мачове – в 10 от 19-те двубоя на „Ла Божоар“ тимът бележи по 3 попадения. В края на кампанията отборът закономерно триумфира с титлата, окупирайки и класациите за най-резултатна атака и най-добра защита, Патрис Локо пък грабва приза за голмайстор номер 1. Освен него и Рейналд Педрос, в състава блестят и други имена, направили чудесни кариери, като например Кристиан Карембьо и Клод Макелеле. Най-добрите си дни във футбола изживяват именно в този период Никола Уедек и Жафе Н’Дорам. Любопитното е, че в тогавашния тим се подвизава и Беноа Кое, който една декада по-късно играе за българския ЦСКА. Над всяка индивидуалност обаче е издигнат колективът, а той върви неразделно и с един силно характерен отличителен белег в облика на „канарчетата“.

Възраждането на играта по нантски

Прословутият във Франция стил „à la nantaise“ става неизменна част от клубната визитка, а неговите принципи и основи се зараждат още през 60-те години на ХХ век, когато начело на тима от Северозапада застава треньорът Жозе Арибас. Атакуващо играещ и служещ си с бързи и ефектни комбинации, отборът на баския специалист действа зрелищно и блести с колективния си сработен облик. Три декади по-късно Жан-Клод Сюодо пресъздава отново тази концепция за футбола и играта по нантски се възпроизвежда зрелищно добре от неговите възпитаници. Няколко аспекта са основоположни за това- бързината и експлозивността в действията, откриването и предлагането (движението без топка на играчите), играта с възможно най-малко докосвания и най-малко подавания. Сюодо резюмира визията си със следната фраза: „Вместо да правим 10 паса, ние правим 3 или 4, но не какви да е“. Този му стремеж се материализира и на терена от футболистите- офанзивните действия се случват с по няколко бързи, прецизни и ефектни паса. Това нерядко се случва и посредством контраатаки. Впрочем, тогавашният наставник на Нант заклеймява обсесивното желание да се владее топката като „болест на съвремието“. Съответно процентното притежание на коженото кълбо далеч не е сред приоритетите му.

Взаимовръзките и автоматизмите в тогавашния отбор са на изключителна висота, тъй като немалка част от младите перли вече са играли доста време съвместно още от юношеските години. Пренасят и надграждат партньорството си и в мъжкия футбол, апогеят на което (в рамките на Франция) е титлата от 1995. На международната сцена обаче най-доброто предстои. Отново благодарение на добре познатия стил.

Епопеята в Шампионска лига

В качеството си на френски шампион, Нант се завръща в най-престижния европейски турнир след 12-годишно отсъствие. Прави го без Кристиан Карембьо и Патрис Локо – две от звездите на предходния сезон напускат „Стад дьо ла Божоар“ през летния трансферен прозорец. „Жълто-зелените“ попадат в група с Порто, Панатинайкос и датския Аалборг. Първата среща е вкъщи срещу португалския тим- двубоят протича силно предпазливо и затворено и закономерно приключва при резултат 0:0. Във втория кръг предстои гостуване на гръцка земя, където е претърпяно същинско крушение- загуба с 3:1 от Панатинайкос. Ситуацията в групата започва да се усложнява драстично за французите. Тогава обаче идва тяхното пробуждане с два успеха (3:1 и 0:2) срещу Аалборг, което връща „канарчетата“ на пол позиция за класиране. Бойки равенства в последните два кръга (при визитата на Порто, 2:2, и при домакинството на Панатинайкос, 0:0) пращат възпитаниците на Сюодо в четвъртфиналната фаза (тогава форматът е такъв).

Опонентът там е хегемонът в руския футбол през 90-те- Спартак Москва. Нант твори паметна вечер и изковава важен успех с 2:0, увеличавайки драстично шансовете си за прогрес в надпреварата. Ответният мач на „Лужники“ обаче започва да придобива всички наченки на кошмар- още през първото полувреме московчани заличават пасива си след два гола на Никифоров. „Les Canaris“ са опрени до стената. И през вторите 45 минути съумяват да реагират. В герой се превръща Никола Уедек, който на свой ред става автор на дубъл, оформяйки крайното 2:2 и валидирайки билета на своя тим за топ 4 на Стария континент.

В подножието на върха предстои битка с Ювентус на Дидие Дешан (започнал славния си път именно от Нант). Първата среща се провежда на „Стадио деле Алпи“ и е белязана от съдийски решения, разбунващи духовете. Първо носът на нантския играч Ерик Дьокроа е разбит с лакът без това да бъде санкционирано по никакъв начин от главния арбитър. После Бруно Кароти от френския тим получава червен картон при ситуация, в която Микеле Падовано се хвърля откровено симулативно. Играещи с 10 души през цялото второ полувреме, „канарчетата“ не успяват да удържат и допускат две попадения- от Виали и Югович. На реванша в Хексагона „Старата госпожа“ на два пъти взима аванс в резултата (чрез Виали в 17-ата и Соуса в 51-вата минута), но Нант е непреклонен и стига до изравнявания (Дьокроа 43’ и Н’Дорам 69’) преди Рену да направи обрата пълен, бележейки за 3:2 в 83-тата минута. „Жълто-зелените“ изиграват вдъхновен мач, който публиката на „Стад дьо ла Божоар“ изживява като празник. Тимът на Сюодо напуска най-комерсиалния континентален турнир с високо вдигната глава.

Авантюрата на Сюодо начело на отбора приключва година по-късно, през 1997. Впоследствие феновете на гранда от Северозапада чакат няколко години преди да видят нов огромен момент- титлата от 2001, завоювана с Рейналд Денуекс чрез изпитаната във времето рецепта- играта по нантски, „le jeu à la nantaise“.  

Автор: Мартин Цветков

200 коментара за “Как Нант огрява европейския футбол в средата на 90-те

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »