Грегори Купе: стражът повелител на трофеи

Тази зима един знаков персонаж от модерната епоха на Лига 1 чества своя половинвековен юбилей. Олицетворение на лионската хегемония от началото на века, Грегори Купе твори впечатляващи неща под рамката на вратата като паралелно с това носи в себе си дух и харизма, вдъхновили мнозина. Макар и вече в различна роля, той продължава да посвещава професионалния си път на вратарския пост. Опитът, който може да бъде предаден, със сигурност е пребогат.

Начало, което не предвещава предстоящото

Източник на снимката

Ако към днешна дата Грег е със статут на легенда за Олимпик Лион, то футболната му младост съвсем не е давала предпоставки за подобно развитие. В детството и първите години от юношеството си той играе за местния тим Льо Пюи в родния град Льо Пюи-ан-Веле, намиращ се в близост и до Лион, и до Сент-Етиен. „Зелените“ обаче са тези, които първи забелязват таланта му. Това се случва на футболен камп, организиран от бившия клубен вратар Жан Кастанеда. Там Купе оставя отлични впечатления. По онова време между двата клуба, Льо Пюи и Сент-Етиен, съществува партньорство, което способства преминаването на обещаващия страж в редиците на „Les Stéphanois“. За да се стигне до такъв развой е необходим тестов период, който е преминат успешно от 17-годишния ентусиаст.

Тези събития се случват през 1990, а оттам насетне предстои усилена работа, чрез която да се случи отвърждаването в школата и постепенният преход към мъжкия футбол. Трудът на Купе се отплаща и той стига до първия отбор- повратната година за него е 1994. В началните й месеци Сент-Етиен е закъсал в класирането и тогавашният наставник Жак Сантини решава да потърси промяната, давайки повече игрово време на нови и млади състезатели. Грегори спада в тази графа и на индивидуално ниво се възползва от шанса си, но сезонът за тима му е крайно разочароващ и в края на шампионата е заето 18-ото място в таблицата. 10-кратният френски шампион се запътва към втория ешелон. Само че Олимпик Марсилия (който на базата на резултатите си трябва да се изкачи от Лига 2 в Лига 1) е наказан поради корупционния скандал с Бернар Тапи и Валансиен и няма право да получи промоция в по-горната дивизия. Печеливши от това се оказват тъкмо „зелените“- те оцеляват като по чудо. Такова обаче не се случва година по-късно, когато завършват 19-и и изпадат, а този път спасителен пояс не се появява. 23-годишният тогава Купе все пак остава в редиците им. Кампания 1996-1997 започва обещаващо и отборът гони завръщане във френския елит. Но през зимния трансферен прозорец настъпва повратният момент.

Олимпик Лион, големият регионален опонент, е раздиран от сериозен вътрешен трус- вратарят Паскал Олмета и бранителят Жан-Люк Сасюс се сбиват, което води до дисциплинарни мерки, включващи уволнение на Олмета. Така „Les Gones“ търсят нов страж, който да ги подсили, и се насочват тъкмо към този на вечния съперник от „Жофроа Гишар“. Жан-Мишел Олас предлага чудесна сделка и закъсалият финансово Сент-Етиен приема офертата. Любопитното е, че тогавашният агент на Купе е Пап Диуф (станал президент на Марсилия 8 години по-късно).

Златната епоха

Източник на снимката

Пристигането му изобщо не е леко: идвайки на „Жерлан“ през декември 1996, играчът има тежката задача да вземе мястото на Паскал Олмета, любимец на местните фенове, чиято резерва пък е Кристоф Бретон, с когото Купе вече е работил в школата в Пюи-ан-Веле. Противопоставянето между Лион и Сент-Етиен е изключително силно и трансферите от единия към другия клуб не се приемат никак добре от привържениците. Появяват се съответно някои доста агресивни настроения и тагове срещу Купе от ултрасите на „хлапетата“. Един от които приканва Олмета да е президент, Бретон да е титулярен вратар, а по адрес на Купе е използван обиден израз.

Въпреки враждебната обстановка обаче той се установява под рамката на лионската врата и започва стремглавото изкачване към върховете- както неговото лично, така и на отбора. През 1997 е спечелен първи евротрофей в клубната витрина- Интертото, в шампионата пък се получава стъпаловидно подобрение сезон след сезон, в три поредни кампании се стига до място на подиума в крайното класиране, а през 2001 това е гарнирано и с Купа на Лигата. И всичко това е само ордьовър. Защото между 2002 и 2008 Купе печели с ОЛ всичките 7 поредни шампионски титли на Хексагона- постижение, което единствено той, Жуниньо и Сидни Гову държат в клубната история. Колекцията му от отличия с „Les Gones“ се допълва от 5 Трофея на шампионите (френската Суперкупа) и една Купа на страната (формираща дубъла от 2008). В 4 поредни години (от 2003 до 2006 включително) е избиран за най-добър вратар в Лига 1. Постоянството през годините му създава статут на несменяем титуляр и неизменна част от лидерското съсловие в отбора, а с изявите си съумява да промени коренно и отношението на феновете към него, превръщайки се в един от техните големи идоли. С 519 мача за лионци, Грег е втори по брой изиграни срещи след Серж Киеза.

Разбира се, за възловия му принос към клубните постижения и рекорди от новия век ключова роля играят множество двубои, изпълнени с класни негови прояви. Ето някои от най-запомнящите се.

Топ спасявания и цялостен профил

Едно двойно спасяване се откроява отдалеч като най-популярното в кариерата на стража- това от октомври 2001 на „Камп Ноу“ срещу Барселона. Пресиран от Ривалдо, централният защитник на ОЛ Клаудио Касапа връща опасно по въздух назад към собствената си врата, прехвърляйки излезлия Купе. Вратарят обаче тича назад и непосредствено преди гол линията плонжира и отбива топката с глава, тя се удря в напречния стълб, но попада у Ривалдо, чийто удар също е отразен с вещина от Грег.

Той блести и срещу другия гранд от Ла Лига, Реал Мадрид, при двете победи над „белия балет“ на „Жерлан“ през 2005 (3:0) и 2006 (2:0), а една от знаковите му намеси е спасяване, наподобяващо волейболно посрещане. То идва при топовен шут на Роберто Карлош.

През есента на 2006 изиграва един от емблематичните си двубои- при гостуването на Нант за първенството, спечелено с 0:1. „Канарчетата“ изпробват абсолютно всякакви способи, за да превземат вратата му, в това число и от дузпа, но всичките им опити са спрени от непреодолимия Купе.

Впрочем, въпросната кампания 2005-2006 има всички основания да бъде считана за най-добрата на родения в Пюи-ен-Веле вратар. Именно в нейния ход Лион се изправя срещу Милан в четвъртфиналната фаза на Шампионска лига. Първият мач е на френска земя и завършва 0:0, а Купе прави ключови спасявания срещу Андрий Шевченко. Въпреки последвалото драматично отпадане в реванша, Лион като цяло и Грег в частност впечатляват футболна Европа.  

Любител на ръгбито още от ранните си детски години, Купе постепенно изгражда профил, в който физическата подготовка и силовите тренировки са здраво застъпени. Подходът му срещу нападателите е уверен, излиза смело и разчетено. Бързо подвижен по гол линията и със страхотни рефлекси, той става автор на множество зрелищни намеси. Ръстът му от 1,81 може би на първо четене би бил считан за не дотам открояващ се за вратар, но високите топки и играта във въздуха не представляват проблем. Координира умело и гръмогласно действията на отбрана пред него, като особено впечатляващ е синхрона, който изгражда с дуото централни защитници Крис и Касапа.

Изяви за Франция, Атлетико Мадрид и ПСЖ

Източник на снимката

След покоряването на всички отличия на местната сцена, лионската легенда решава да смени обстановката и преминава в Атлетико Мадрид, където обаче не получава достатъчно игрово време и след една кампания се завръща в Хексагона, този път за да облече екипа на Пари Сен-Жермен. Там и приключва кариерата си- през 2011, точно преди пристигането на катарските инвеститори. В хода на футболния си път Купе успява да се завърне след две много тежки контузии- скъсване на коленни връзки (през 2007) и фрактура на глезена (2009). С усилена рехабилитация след операциите стига до пълно възстановяване.

През кариерата си стражът трябва да поеме и изпитания от друг характер- налага му се да превъзмогне разочарованието от Мондиал 2006, на който не получава титулярно място от Раймон Доменек. В месеците преди световните финали в Германия се водят ожесточени дебати относно това кой трябва да застане под рамката на френската врата- Купе или Фабиен Бартез, като в крайна сметка изборът пада върху златния медалист от 1998. Лионецът приема тежко решението- когато узнава за него, напуска за няколко часа планинския тренировъчен лагер на „петлите“, който се провежда в Алпите. Въпреки това остава част от групата, окичила се със сребърни медали от шампионата на планетата. След оттеглянето на Бартез Купе заема титулярната позиция на Евро 2008, но то се развива горчиво за „Les Bleus“, напуснали го още в груповата фаза. Това се оказва и лебедовата песен при тях за Грег, който реално се явява последният вратар, пазил на голям форум за синята селекция преди да започне дългогодишната ера на Юго Лорис. Купе записва 34 срещи за Франция и дава игровия си принос за спечелването на 2 Купи на конфедерациите- през 2001 и 2003.

Медийните светлини и треньорското поприще

Източник на снимката

След края на състезателната си кариера издава автобиографична книга и се впуска в анализаторските студиа на големи френски медии като CFoot, RMC и beIN Sport. Впоследствие се отдава на това, което винаги най-много е обичал-вратарството, така през 2016 става треньор на играещите на този пост в Олимпик Лион. В клуба на Жан-Мишел Олас Купе вече е изживявал детската си мечта да работи с Жоел Батс- човекът, вдъхновил го за кариера между гредите. Именно Батс тренира Грег в рамките на цяло десетилетие. А завръщайки се в ОЛ, Купе наследява поста „треньор на вратарите“ именно от кумира си.

През 2020 от Лион се забавят с офертата за нов договор и 7-кратният шампион се насочва към Дижон, където да продължи да упражнява новия си занаят. След 2 години в Бургундия работи за кратко в Бордо, където изпадането в Лига 2 слага край на съвместната работа. Навършил 50 на 31 декември, Купе посреща новата година с широки хоризонти и ясното съзнание, че има безкрайно много какво да даде. Така, както го е правел винаги.

Автор: Мартин Цветков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »