Франция-Хърватия- една модерна футболна класика
Националните тимове на Франция и Хърватия се срещат отново в Лигата на нациите след като в първия мач сътвориха истинско бижу, наподобяващо страшно много на финала от Мондиал 2018. Двете селекции не са играли толкова често помежду си, но когато са го правили в официални мачове, битките между тях винаги са ставали емблематични за съответния голям форум. Нека си припомним тях и начина, по който останаха в съкровищницата на световния футбол.
Франция-Хърватия 2:1 (Мондиал 1998)
Още първият официален сблъсък между „петлите“ и „шахматистите“ се превръща в една от перлите на световните финали. Двубоят е на полуфинална фаза, като Франция е домакин на тогавашния шампионат на планетата. След обнадеждаващо начало за възпитаниците на Еме Жаке и достигането до няколко опасни далечни изстрела, най-вече чрез Зинедин Зидан, „Les Bleus“ изпускат инициативата и преживяват напрегнати моменти до края на полувремето. Повратните събития обаче тепърва предстоят. Ярки остават кадрите от съблекалнята на сините, където селекционерът Жаке държи разпалена реч на висок тон, гравитираща около липсата на придвижване в блок на френските национали и тяхната разпокъсаност по терена, оставяща на хърватите пространства за изява. Неговите думи и инструкции са продължени и от капитана Дидие Дешан. Епизод, който ясно илюстрира влиянието му като тактик и организатор- нещо, което в последствие го превръща в легенда за „петлите“ и като наставник.
Второто полувреме обаче стартира с грешка, произлизаща от нещо, на което баскът също акцентира в речта си като тревожно явление от първата част- позиционирането на Лилиан Тюрам на десния бек. Снажният бранител не успява да се изтегли навреме, за да е на линията на останали от защитата, като по този начин покрива засадата и позволява на Давор Шукер необезпокояван да получи топката и да матира Фабиен Бартез, давайки предимство на балканците. Тюрам обаче светкавично се реабилитира за неточността си, като още в минутата след подновяването на играта се включва в последвалата атака и е завършва с попадение. В средата на второто полувреме отново той се преборва за топка на ъгъла на хърватската пеналтерия, откъдето отправя силен и точен диагонален изстрел с неудобния си ляв крак, за да осъществи пълния обрат за домакините, а радостта си след гола отпразнува нестандартно- с жест, показващ учудване от качеството на завършващия удар. Защото това са първите два гола на Тюрам с националната фланелка, като те се впоследствие се оказват и единствените със синия екип за легендарния защитник, който е рекордьор по записани мачове за трикольорите.
Трудното за Франция във въпросния двубой обаче далеч не е отминало- централният защитник Лоран Блан е отстранен от игра в 74-ата минута, което го лишава от възможността да играе евентуалния наближаващ финал. Червеният картон означава, че селекцията на Жаке ще трябва да удържа аванса си човек по-малко в заключителните двайсетина минути. Напрежението достига връхната си точка в последните секунди на даденото от арбитъра 5-минутно продължение, когато Фабиен Бартез съумява да избие падащата точно под гредата му топка, неутрализирайки последната опасност в мача.
Хърватска се държи геройски в първия си полуфинал на световни първенства, но трябва да се задоволи с участие в малкия финал срещу Нидерландия, където печели бронзовите медали. Французите пък се класират на първия в историята си финал на Мондиал, а там детронират действащия първенец на планетата Бразилия с класическото 3:0, превръщайки се в национални герои.
Франция-Хърватия 2:2 (Евро 2004)
Следващата битка между двата отбора на голямо първенство е на европейското през 2004, но този път в груповата фаза. За разлика от 1998, последвалото Световно през 2002 представлява истинско разочарования и за двете нации. Континенталната надпревара за сребърната амфора трябва да върне тези футболни сили от края на XX век на правия път.
Действащият по това време европейски шампион Франция взима превес в резултата чрез центриране от фаул на Зидан, което е отклонено от хърватски играч. Само няколко дни след като носи победата над Англия с два гола в последните минути, геният на Зизу отново се проявява и тук, изглеждайки че ще осигури на французите нови три точки, които да пратят тима на четвъртфинал. Втората част обаче започва вихрено за „шахматистите“ и те само в рамките на 4 минути съумяват да направят пълен обрат чрез Милан Рапаич и Дадо Пършо. „Петлите“ се съвземат от шока и се възползват от грешка при връщането на топката към вратаря, за да може Давид Трезеге да възстанови паритета. Равенството по всичко личи не устройва нито един от двата отбора и те се впускат в атаки до края на срещата. Плътен удар на Анри е отразен с вещина от Бутина, а по подобие на мача между двата тима а шест години по-рано, Хърватска има златна възможност в заключителните секунди на срещата, но Фабиен Бартез отново се оказва непреодолимо препятствие.
В крайна сметка балканците напускат турнира още в груповата фаза, докато „Les Bleus“ я прескачат като победители, но са детронирани сензационно на четвъртфиналите от бъдещия победител Гърция. Незадоволителното представяне на Евро 2004 води до рокада на скамейката на французите- Жак Сантини е заменен от Раймон Доменек, а с него трикольорите достигат до сребърните медали на следващия голям форум- Световното през 2006.
Франция-Хърватия 4:2 (Мондиал 2018)
Най-знаковият мач между Франция и Хърватска остава прекият сблъсък между тях за световната корона- на 15 юли 2018 на „Лужники“ в Москва. Хърватската формация влиза амбициозно и офанзивно в срещата, но французите са тези, които откриват резултата, макар това да се случва след автогол на Марио Манджукич при центриране от фаул на Антоан Гризман- гол, който доста наподобява на първия в срещата между двата тима от Евро 2004. Перишич обаче сравнително скоро възстановява равенството с мощен удар по диагонал, който опъва мрежата зад Юго Лорис. Подемът в играта на „шахматистите“ получава сериозно охлаждане в края на полувремето, когато отново Перишич е в ролята на главно действащо лице, но този път играейки с ръка в собствената пеналтерия, което води до дузпа, реализирана от Гризман. През тази първа част възпитаниците на Дешан се проявяват като убийствено ефективни, съумявайки да отбележат две падания без да имат удар в очертанията на вратата (с изключение на този при дузпата, разбира се).
В началото на второто полувреме капитанът Юго Лорис прави някои фамозни спасявания, съхранявайки аванса на тима си преди Пол Погба и Килиан Мбапе да нанесат в рамките на само 6 минути съкрушителен удар по съперника си, покачвайки резултата до внушителното 4:1. Моментната разконцентрираност на Лорис, позволила на Манджукич и да намали резултата няколко минути по-късно, не е достатъчна на балканците да се върнат в мача и той приключва при този резултат.
Този дуел е най-ясната илюстрация на съчетанието от прагматизъм и резултатност, което френската селекция възплъщава. „Петлите“ се превръщат в отбора с най-ниско процентно владение на топката на финал от Световно първенство откакто подобна статистика се води от 1996 година насам, а в същото време са първият тим от 1956 година насам, който бележи цели 4 гола в редовното време на заключителния дуел за трофея. Зрялостта в играта на възпитаниците на Дешан ги прави втората най-млада селекция, стъпила на световния връх, бродирайки по този начин втората звезда върху екипите им.
Франция-Хърватия 4:2 (Лига на нациите 2020)
Макар и с несравнимо по-малък залог, най-скорошният сблъсък на двете национални гарнитури- този от Лигата на нациите на 9 септември, също остави своята следа в историята. Той бе част от първият цикъл официални мачове, възобновили футбола на ниво национални отбори след продължителната пауза, настъпила поради пандемията. За френския национален отбор цели 10 месеца бяха изминали от последния път, когато бе изиграна каквато и да било среща преди септемврийската партида мачове (първият срещу Швеция, вторият срещу Хърватска).
Но двубоят далеч няма да се запомни само заради това. Внушително бе сходството му с финала на Мондиал 2018. Първото нещо, което бие на очи, разбира се, е същото цифрово изражение- 4:2. А до него се стигна след низ от доста други прилики. Голът, с който Хърватия поведе в резултата чрез Деян Ловрен силно наподобяваше на този на Перишич от преди две години- силен удар от лявата зона на дъгата на наказателното поле пратен ниско в обратния ъгъл. Цялостното поведение на Франция през първата част срещу бе крайно идентично с това от мача на „Лужники“- съумявайки да материализират оптимално създадените си ситуации, „петлите“ си осигуриха аванс на почивката (при това същия като този в Москва) въпреки трудните 45 минути. Допирните точки със събитията от 15 юли 2018 не спираха. Автоголът, който Хърватска си отбелязаха, попадението, дошло след статично положение (дебютно за централният бранител Дайо Упамекано), както и реализираната дузпа- всичко това наистина засяваше чувството за дежа вю.
Очакван с най-голям интерес от груповата фаза на новото издание на Лигата на нациите, сблъсъкът между двата финалиста от Световното първенство бе изключително зрелищен и отговори подобаващо на вложените в него надежди.
Автор: Мартин Цветков
