10-те поуки, които сребърните медали от ШЛ донесоха на ПСЖ

Август месец вече е зад нас, но запомнящите се събития от заключителните фази на тазгодишното издание на Шампионска лига остават. Главно действащо лице във всяка една от тях бе френският шампион Пари Сен-Жермен. Макар да остана на ръка разстояние от голямата си мечта, самото достигане на финал и изиграването му донесе на столичния клуб множество поуки, даващи своя отпечатък върху историята, но и моделиращи настоящето. Вижте 10-те най-важни от тях тук.

Големият пробив

Четвърт век- толкова измина от последния път, когато грандът от „Парк де Пренс“ бе близо до триумф в най-комерсиалния европейски турнир. През 1995 възпитаниците на Луис Фернандес достигат до полуфиналната фаза, където обаче са надвити от италианския колос Милан. 25 години по-късно тимът от френската столица не просто се завърна във финалното каре, а за първи път в 50-годишната си история се качи и едно стъпало по-нагоре.

Това се случи след 7 поредни сезона, в които разочарованието взимаше превес, като авантюрата на парижани приключваше 4 пъти на четвъртфинална фаза и 3 пъти поред на осминафинал. Но горчилката по никакъв начин нямаше как да притъпи очевидното- вече близо десетилетие ПСЖ е неизменна част от участниците в елиминационната фаза най-големия турнир. Ако това на първо четене звучи като нещо напълно естествено, то трябва да си припомним факта, че преди завръщането на тима в турнира на богатите през 2012, той не бе играл в него цели 8 години, а в мачовете на директна елиминация не се бе класирал от гореспоменатия поход до полуфиналите от средата на 90-те. Така че само по себе си трайното завръщането на столичани сред пролетната партида на континенталния елит не бива да се банализира.

Разбира се, за никого не бе тайна, че амбицията на катарските собственици стига много по-далеч. И макар да не бе осъществена докрай, мисията за покоряване на европейския връх бе доближена повече отвсякога. И това бележи един съвсем нов етап от развитието на клуба. Защото макар и да не съумя да седне на трона, 9-кратният шампион на Франция заяви гръмко своето присъствие сред водещите отбори на Стария континент. Вече не само като афиширани цели, вложени инвестиции и наличен потенциал, но и като постигнати резултати. Тъй като 8-те поредни сезона с участия в пролетната фаза на ШЛ и множеството мачове, влезли в съкровищницата на турнира, вече са гарнирани и от медал.

Счупеното проклятие

Именно тук идва и другото разковниче в равносметката на сезон 2019-2020 в Шампионска лига за ПСЖ. В хода на кампаниите досега парижани често  бяха жертва на драматични обрати в последните минути и в крайна сметка излизаха като плячка от турнира на богатите. Причудливите сюжети на мачовете реванши срещу Челси през 2014 и най-вече срещу Барселона през 2017, както и срещу Манчестър Юнайтед през 2019 изградиха на ПСЖ образ на отбор, неспособен да преодолее своя таван и съществуващата психологическа бариера. Събитията от 2020, най-вече тези от август месец, направиха така, че гореспоменатите двубои вече да не представляват своеобразна прокоба, а да бъда считани просто като лош спомен. С достигането до финалната битка за трофея ПСЖ смъкна от плещите си бремето на предходните неудачи, носено досега.

Новото измерение от имиджова гледна точка

Всичко това неминуемо повлича със себе си и естественото развитие на Пари Сен-Жермен като бранд. От 2011 досега шейх Ал Тани и Насер Ал-Келайфи изградиха умопомрачителна маркетингова организация, която в съчетание с крупните инвестиции и мултимилионните трансфери способства неимоверно за разпространението и утвърждаването на марката ПСЖ в световен мащаб. Класирането сред двата най-добри отбора на Стария континент през настоящата година обезателно ще позволи шампионите на Лига 1 да достигнат до нови пикове на популярност, още по-широки аудитории и още по-сериозни обеми от продадени фенски артикули, при това далеч не само на територията на Франция.

Завишеният интерес от страна на медиите и международната футболна общественост е отлична новина не само за рейтинга на клуба, но и за този на френския шампионат като цяло- правата за излъчването му се превръщат във все по-апетитна хапка за водещите спортни канали по света.Нещо, което бе подсилено драстично и от подвизите на Олимпик Лион в тазгодишното издание на Шампионска лига.

 Оправданите очаквания

Благодарение на богатия опит, натрупан дотук, Тиаго Силва и компания съумяха да направят нещо, което доста често през последното десетилетие им убягваше- да успеят правилно да менажират статута си на фаворит. Именно с такъв те разполагаха и в трите си елиминационни мача по пътя към финала- срещу Борусия Дортмунд, Аталанта и Лайпциг. Макар да минаха през периоди на сериозна турбуленция  в някои от тези срещи, все пак излязоха невредими от тях, за да се стигне до апотеоза на полуфиналната фаза, където с авторитет и самочувствие бе изкован изразителният успех с класическото 3:0.

Реално погледнато във всеки един от мачовете преди финалната битка бяха срещнати отбори, срещу които ПСЖ имаше предимство от гледна точка на опит. Да, дори Борисия Дортмунд нямаше толкова поредни участия на осминафинал, колкото 9-кратния шампион на Хексагона, докато Аталанта и Лайпциг бяха дебютанти съответно на четвъртфиналите и полуфиналите. Така че наученото и изстраданото през годините изигра своята роля и ПСЖ го канализира по правилния път, за да материализира предимството си и на светлинното табло.

Пригодимостта към безпрецедентните условия

Освен със статута си на фаворит обаче, Неймар и неговите съотборници трябваше да се преборят и с новонастъпилите фактори вследствие на пандемията от коронавирус. Защото ако в предходните 7 сезона сблъсъците от елиминационната фаза на Шампионска лига за парижани преминаваха под съпровода на претъпкани спортни съоръжения, сега това далеч не бе така- мачове на закрити врати, при това без игрови ритъм, тъй като френският шампионат бе единственият от ТОП 5 на Европа, който така и не възобнови хода си. Августовите събития обаче показаха, че Томас Тухел и неговите играчи са перфектно адаптивни дори и към такъв тип форсмажорни обстоятелства. Дори и във финалния мач срещу Байерн Мюнхен тимът изглеждаше достатъчно добре подготвени физически и кондиционно.

Единството с фенската общност

По отношение на темата с трибуните, парадоксално е, че именно в тези смутни времена, в които близо 50-хилядният „Парк де Пренс“ бе затворен за публика, се случи истинското уединение и обединение между играчи и привърженици. Арена на подобни събития станаха подстъпите към стадиона след успешния осминафинал реванш срещу Борусия Дортмунд, когато футболистите на френския шампион излязоха на един от балконите на съоръжението и празнуваха класирането заедно със струпалите се наоколо екзалтирани фенове. Но нещата далеч не приключиха тук- резултатите и представянето на местния гранд в следващите фази на турнира отприщи всенародни тържества в цял Париж, най-пиковите от които бяха след триумфалния полуфинал срещу Лайпциг. Обстановката на Шанз-Елизе наподобяваше тази от световни първенства, а над 12-милионният мегаполис почете подобаващо подвига на единствения си професионален клуб.

Нерядко по оста между първия отбор и основните му фенски групировки през годините е имало напрежение. Така бе и след първия осминафинал срещу Борусия Дортмунд, когато след загубата с 2:1 на „Сигнал Идуна Парк“ фракциите на „Парк де Пренс“ обвиниха своите любимци, че имат страх да побеждават. Транспарант, чието съдържание вероятно вече изглежда закотвено в миналото. В нощта на финала срещу Байерн Мюнхен Париж отново не спа и бе по улиците, като дори и поражението не помрачи оценяването на постигнатото дотук.

Звезден блясък, отдаден на колектива и клубната кауза

Обединението между фенове и футболисти бе съпроводено и от обединение като колектив в рамките на самия отбор. Ако в течение на минали сезони проблемите с еготата и трудностите в сплотяването на една истинска група бяха сред често отправяните упреци към парижани, то царящата обстановка от известно време насам е признак за новия дух и настроение между отделните играчи. Томас Тухел и Килиан Мбапе наблегнаха в интервюта около финала срещу Байерн Мюнхен тъкмо на този аспект.

Показателни за новото самосъзнание са и изявите в публичното пространство на две фигури, които често са били епицентър на полемики- Неймар и Мауро Икарди. Макар и разочароващ в мача срещу баварците, бразилецът демонстрира своята привързаност към ПСЖ не само чрез сълзите си, но и чрез обръщението си в социалните медии, изразяващо непоколебимостта му да продължи авантюрата си в Париж и амбицията да завоюва там най-ценното клубно отличие. Другият южноамериканец със звезден статут- Икарди, бе в различен тип деликатна ситуация, която се очакваше да отприщи неговото недоволство- вследствие на неубедителните си игри в първите няколко официални мача след подновяването, аржентинецът остана резерва както в полуфинала, така и в заключителния мач, където дори не се появи и като смяна. Неговото съобщение също тласкаше на преден план лайтмотива за паметния сезон, но също и погледа към близкото бъдеще. Бъдеще, което голмайсторът очевидно вижда край Сена.

Значимостта на трансферите от 2019

Най-успешният сезон в историята на клуба и достигнатият финал в Лигата на богатите са следствия и на успешните трансфери, осъществени през 2019. А те за стандартите на ПСЖ не бяха чак толкова гръмки. Кейлор Навас изцяло оправда вложените в него надежди, превръщайки се в най-решаващия страж на ПСЖ в елиминационната фаза на Шампионска лига през катарската ера дотук. Леандро Паредес премина през труден период на адаптация в началните месеци след пристигането си от Санкт-Петербург, но лека-полека издейства своето място в пъзела на Тухел, бидейки титуляр в двата последни мача от Шампионска лига. С показаната игра срещу Байерн, Андер Ерера също даде ясен знак, че на него може да се разчита и в най-съдбовните битки. Важна фигура в сезона на парижаните бе и Пабло Сарабия, макар приносът му в Шампионска лига да е далеч по-скромен от този в Лига 1 и Купата на Франция.

Разбира се, далеч не всички трансфери се оказаха отговарящи на очакванията- започналите с фанфари и Идриса Гей и Мауро Икарди не съумяха да запишат силен край на сезона и като цяло игрите им бяха спохождани от непостоянство, а Абду Диало така и не успя да се утвърди в предпочитаните стартови 11 на бившия наставник на Борусия Дортмунд. Въпреки това обаче везните се накланят в полза на добавената стойност от осъществените през 2019 входящи трансфери. Те предоставиха на Тухел допълнителна доза избор и възможности за вариации, с които роденият в Крумбах специалист  маневрира умело.

Обособяването на два водещи тактически модела

А гореспоменатият процес премина през яснота по отношение на тактиката в мачовете на истината и свеждането до минимум на експериментите. Ако в предходните си кампании на скамейката на парижани Тухел ротираше тактическата си постройка както в хода на отделните мачове, така и понякога дори в рамките на един двубой, то сега нещата стояха другояче. След неудачния опит с използваното на 3-4-3 в първия осминафинал срещу Борусия Дортмунд, старши треньорът реши да залага на провереното- 4-4-2 (преливащо и в 4-2-4), за да достигне до полуфиналите и 4-3-3 в заключителните две срещи. Промяната във въпросните мачове бе следствие от разочароващата форма на Мауро Икарди- важно звено от „Фантастичната четворка“, съставена от него, Мбапе, Неймар и Ди Мария, около която реално бе съградена тази формация.

Главните изводи от тези действия биха могли да бъдат два. От една страна Тухел демонстрира, че макар и да разполага със състав, позволяващ му поливалентност, профилирането в два основни тактически модела е налице. От друга страна, оставяйки Икарди на пейката, посланието, отправено към звездите в отбора е ясно- място на терена ще получи не името на играча, а настоящата му спортна форма.  

Малките камъчета преобърнаха колата… Но я оставиха на правилния път

Стигаме и до несъмнено най-трудната част- да се прецени какво точно не достигна на ПСЖ да вдигне купата с големите уши. В това да загубиш от отбор с унищожителната мощ на Байерн няма нищо нелогично или ирационално. Но горчилката за гранда от френската столица идва от факта, че той не бе никак далеч от подвига, изигравайки равностоен мач, в който имаше неколкократно шанса да поведе в резултата. След 34 поредни мача, в които се разписаха обаче,  шампионите на Лига 1 прекъснаха серията си тъкмо във финала. Кой да предположи, че печелилите най-значимите отличия в световния футбол ще се окажат в ролята на грешници за тима си- завоювалият Шампионска лига Неймар и триумфиралият на Мондиал 2018 Мбапе. Двете звезди така и не отприщиха головата си сметка след подновяването на сезона в лигата на богатите въпреки удачните възможности, открили се пред тях.

Но във финалния мач международната звезда от другия лагер- Роберт Левандовски също остана безгласен. Намери се обаче кой да влезе в ролята на спасител, засичащ с глава центрирана топка в пеналтерията- точно това, което направи за ПСЖ Маркиньос в предходните два мача. На 23 август обаче неочакван реализатор за французите не се появи. Моментен спад в концентрацията, миг на натежало напрежение, спонтанна погрешна преценка за части от секундата- причините за пропуснатите възможности за реализиране, както и за редките пропуквания в отбрана, биха могли да бъдат най-различни, а сякаш Тухел имаше тъкмо това предвид, споменавайки, че мачът е бил решен от детайлите. Скъпият урок за начинаещия ученик- така може да се окачестви финалният мач за всеки един дебютиращ в него отбор. Защото случаят на ПСЖ бе тъкмо такъв, а предишните 6 отбора, играли за първи път мач за трофея, също не взеха теста. Единственият от тях, съумял да вземе поправителния си изпит впоследствие, бе Челси. Но първият и засега единствен френски представител, вдигал ценния трофей- Олимпик Марсилия, големият съперник на парижани, също премина първо през покрусата на поражението преди да се окичи със златните медали.

Познавайки катарските инвеститори, стремежът към този Граал ще бъде по-силен отвсякога тъкмо сега- в етап, в който прогресът на институцията от „Парк де Пренс“ достига до връхни точки. И за първи път от много време насам процесът ще продължи без да се мисли за генерални промени. Защото трасето до финала, а в известен смисъл и самият финал, показаха, че ПСЖ изглежда е на правия път. Очакването на идните кампании за потвърждение вече започна.

Автор: Мартин Цветков