Монументалният завет на Пап Диуф

Коронавирусът за огромно съжаления взе свидна жертва и във френския футбол- на 31 март в Дакар издъхна знаковият бивш президент на Олимпик Марсилия Пап Диуф. Познат за широката общественост от времето си като ръководител на гранда от Прованса, сенегалецът всъщност представляваше пълното олицетворение на словосъчетанието „всестранно развита личност“.

От университетските аули, през журналистическата редакция до президентския пост в ОМ

Роден в Чад, но израснал в Сенегал, Пап Диуф заминава за Южна Франция на 18-годишна възраст. По това време плановете на баща му за него са свързани с военно дело, но тези на самия тогавашен юноша са със съвсем друга насоченост- академичните среди на университета в Екс-ан-Прованс, където се ориентира към политическите науки. Това начинание се увенчава с успех. Дипломата, уменията и контактите от завършването на специалност в тази сфера често отваря вратите към журналистиката. Така се случва и с младия Пап, чиято дейност се профилира в спортната журналистика. Градейки постепенно опит и авторитет, той разраства влиянието си в реномирания вестник „La Marseillaise“, където детайлно следи и отразява събитията около Олимпик Марсилия.

Съчетанието от дипломатичност на политолог, журналистически изказ и отлично познаване на конкретиката на марсилския футболен контекст му позволява да направи прехода към друг занаят- този на футболен агент. Тъкмо като такъв той играе ключова роля в развитието на кариерите на големи фигури като Грегори Купе, Марсел Десаи, Базил Боли, Силвен Арман, Уилиам Галас, Лоран Робер, Марк-Вивиен Фое, Самир Насри, Абеди Пеле, Фредерик Кануте, Дидие Дрогба… Успешността и комуникативността му отварят вратите към клуба на сърцето му, Олимпик Марсилия, при това към стратегически пост в органиграмата- този на генерален мениджър (през 2004). Само една година на тази позиция е достатъчна, за да го издигне и до президентския пост в институцията от „Велодром“. По този начин той се става първия (и към момента единствен) африкански президент на европейски клуб, превръщайки се в пример и вдъхновение.

Възраждането на клуба под негово ръководство

Поемайки отговорната длъжност, той обаче заварва един клуб със значително уредели класирания в ТОП 3 и респективно трайни отсъствие от Шампионска лига, както и бюджетен дефицит от 35 милиона евро. За 4-те си години начело на клуба съумява да го превърне в редовен участник в най-комерсиалния европейски турнир посредством завръщане в най-горните етажи на таблицата в Лига 1- марсилци завършват 2 пъти на 2-ра позиция, веднъж на 3-та и веднъж на 5-а, ставайки на практика най-сериозен подгласник на доминанта от тези години Лион, а клубният бюджет прогресивно се стабилизира.

За възхода на „фокейците“ допринасят значително качествените входящи трансфери на изгодни пазарни цени. Трансфери, за които Пап Диуф, като бивш агент, играе своята ключова роля. Фабиен Бартез, Стив Манданда, Виторино Хилтон, Бишенте Лизаразу, Тайе Тайво, Лорик Кана, Беноа Шейру, Матийо Валбуена, Франк Рибери, Мамаду Нианг, Джибрил Сисе, Баудевейн Зенден- играчи, превърнали се впоследствие в стожери на марсилския прогрес от тази епоха. Сполучливи се оказват и треньорските му избори с Албер Емон и с Ерик Герец. Но несъмнено най-мощният ход на Диуф е привличането на Дидие Дешан като старши треньор на южняците. Това стратегическо решение, гарнирано с още няколко силни входящи трансфера като Сюлейман Диавара, Стефан Мбиа и Лучо Гонсалес, дава на ОМ необходимата допълнителна класа и през 2010 отборът печели първи трофеи от 1993- Купа на Лигата и титла в Лига 1. Сенегалецът обаче не успява да се окичи с почестите от шампионския сезон, тъй като през лятото на 2009, след като вече е допринесъл за идването на гореспоменатите фигури, е отстранен от тогавашния собственик Жан-Луи Драйфус. Причините се крият в конфликт между Диуф и обкръжението на Драйфус, най-вече с Венсан Лабрюн, бъдещ президент. Харизматичният африканец така и не достига до трофей във Франция, но изгражда основите на бъдещия златен отбор.

Олимпико

Всъщност, ако Пап Диуф така и не успява да добави трофей във витрината на ОМ, това се дължи главно на Олимпик Лион. „Les Gones“ са доминантната сила във френския футбол от 2002 до 2008, когато печелят 7 поредни титли, а през 2009, когато Олимпик Марсилия е водач в класирането 3 кръга преди края, тимът е надвит на „Велодром“ от Лион с 1:3- резултат, който дава 3 точки преднина в класирането на Бордо. Жирондинците така и не изпускат този си аванс в последните 2 мача, а Жуниньо и компания лишават ОМ от златните медали.

Като цяло съперничеството между двата Олимпика придобива още по-значими измерения тъкмо в ерата „Дуиф“. Едноименният президент на марсилци и босът на ОЛ Жан-Мишел Олас често водят словесни битки в медийното пространство между 2005 и 2009, внасяйки допълнителен колорит в и без това емоционалните сблъсъци между двата гранда. Между двамата ръководители обаче винаги е царяло взаимно уважение. Паметна остава сцената, при която те току-що са договорили трансфера на Хатем Бен Арфа от Лион в Марсилия, излизат заедно пред медиите, а Диуф заявява: „Между интелигентни и здраво мислещи хора бе взето най-удачното решение за френския футбол, както и за големи клубове като Марсилия и Лион“, а Олас добавя: „Разбрахме се най-добрите играчи да могат да бъдат транферирани между двата клуба“. Двамата се усмихват и си стискат ръцете. 12 години по-късно, след оповестяването на смъртта на Диуф, Олас прави емоционално обръщение в медийното пространство, окачествявайки го като „велик президент, откровен, страстен и справедлив човек“.

Съграденото от двамата президенти и изцяло спортсменското съперничество между тях допринесоха неимоверно много за изграждането на облика на така нареченото Олимпико – противопоставянето между двата Олимпик-а. С течение на времето този сблъсък се утвърди като водеща притегателна сила във френския футболен пейзаж.

Шампанско и сълзи в изиграните финали

https://www.youtube.com/watch?v=XHcY3dUGbJM

Титлата на Франция, за която стана въпрос по-горе, обаче не е единственият трофей, до който Марсилия бе близо под ръководството на Пап Диуф. Средиземноморците загубиха два поредни болезнени финала в турнира за Купата Франция на „Стад дьо Франс“- срещу вечния опонент Пари Сен-Жермен през 2006 и срещу Сошо през 2007. Все пак обаче провансалците имат спечелено отличие в ерата на сенегалския президент, при това завоювано по не по-малко драматичен начин. През лятото на 2005 те отстраняват  Лацио от турнира Интертото, за да достигнат до финалния сблъсък с Депортиво Ла Коруня. След поражение с 2:0 на испанска земя мисията изглежда неимоверно трудна, като до средата на второто полувреме резултатът е 1:1, но в луда вечер на „Велодром“ европейският шампион от 1993 в крайна сметка печели с 5:1, затвърждавайки френската доминация в надпреварата. Любопитното е, че този триумф носи на ОМ класиране за Купата на УЕФА, където в груповата фаза тимът среща българския Левски.

Паметни случки

Няколко случая с главно действащо лице Пап Диуф влизат във фолклора на френския футбол. Най-запомнящият се е от март 2006- в навечерието на Класикото срещу Пари Сен-Жермен. От столичният клуб заявяват, че се опасяват от физически сблъсъци между привърженици на двата колоса и поради тази причина намаляват наполовина квотата за гостуващи фенове. В отговор на това Диуф отвръща, че при това положение Марсилия въобще няма да вземе участие в срещата. Под угрозата от сериозни санкции за клуба обаче президентът започва да обмисля и алтернативни варианти. След разговор с тогавашния спортен директор Жозе Аниго е взето решение на „Парк де Пренс“ да бъде изпратена юношеска формация. Очакванията на футболната общественост е тя да отнесе разгром, но тийнейджърите на ОМ геройски удържат нулевото равенство във френската столица, нанасяйки съкрушителен удар по гордостта на домакините си. Обратният път към южния град е взет с влак, а при пристигането му на гара „Сен-Шарл“ младежите са посрещнати като герои от маса фенове. Пищните тържества след подвига им са еквивалентни на тези от спечелването на трофей.

През същата година, но през летните месеци, една от звездите на тима, Франк Рибери, прави забележително представяне на Мондиал 2006, където играе важна роля за достигането на Франция до сребърните медали. След Световното първенство той оповестява, че иска трансфер, като най-вероятната му дестинация е Лион, откъде интересът е най-силен. Диуф се среща с Рибери в кабинета си и му заявява, че през лято 2006, при каквито и да е условия, до сделка няма да се стигне и че футболистът ще трябва да остане в Марсилия. Ако откаже да играе за първия състав, ще трябва да го направи за резервите, а ако и тогава не приеме- няма да получи възнаграждението си. Този епизод спира трансферната сага около играча и той прави нова силна кампания с екипа на „фокейците“, която, година по-късно, му гарантира трансфер в Байерн Мюнхен за 30 милиона евро, а в Бавария той се превръща в истинска легенда.

Друг прочут разговор е този между Пап Диуф и бившия десен бек на ОМ Хабиб Беи. Сенегалският защитник пита сънародника си дали би имало премии в случай на класиране в ТОП 3 или поне при шампионска титла, а президентът и в двата случая му отговоря, че за премии не може да става въпрос, тъй като бидейки в Олимпик Марсилия, няма как да има цели различни от тези- те са норматив. Фрази, синоним на възродената амбиция- нещо, което роденият в Чад ръководител пренесе и в конкретни действия и резултати.

Носител на Орден на Почетния легион

След приключването на авантюрата си като президент на ОМ Пап Диуф твърди, че трудно би могъл да се нагърби с управлението на друг клуб. Действа като акционер на Европейското училище по комуникация, както и на Европейския институт по журналистика в Марсилия. Паралелно с това се изявява и като експерт по спортните залози в специална рубрика, която води към първия онлайн букмейкър във Франция. Прави опит за влизане и в политиката на местно ниво в Марсилия, който обаче не се конкретизира.

Франкофонските ценности, изповядвани от Диуф, дългият и стойностен път, личността и цялостното му дело в Хексагона му носят Орден на Почетния легион- висше отличие и признание за специални заслуги във Франция, връчено от самия президент на Републиката (по това време Франсоа Оланд).

 До последно съчетава и разпределя активността си между южния френски град и сенегалската столица Дакар, където и издъхва.

Razbor-FR.com пази спомен и от личен пряк контакт с него при идването му в България на Летище София през 2005- земен и достъпен човек, уважаващ и достоен за уважение.

Видеото, публикувано от Олимпик Марсилия в негова памет в Youtube, завършва с цитат от самият Диуф: „Раждаме се, живеем и си отиваме, всички сме преходни. Идваме едни след други. Такъв е законът на природата. Не ме е страх, че ще ме забравят. Главното е децата и семйството ми да не ме забравят“. Със стореното през годините обаче той със сигурност си осигури място в сърцата, съзнанието и паметта на огромен брой хора.            

https://www.youtube.com/watch?v=4niPEODC3tU