Мишел Идалго- архитектът на френския футболен възход

В края на юни Франция пулсира в ритъма на елиминационната фаза на Евро 2020. По същото време, но през вече далечната 1984, „петлите“ завоюват и празнуват първия си голям трофей- този от Европейското първенство, провело се през въпросната година.Човекът, проектирал тази златна генерация в синьо, с основание е считан за френския пионер в покоряването на международни футболни върхове- Мишел Идалго. 37 години по-късно, нека видим как севернякът прекрои критериите за успех на цяла една нация.

Кариерата като футболистпряко участие в златното поколение на Реймс и в първия шампионски отбор на Монако

Родом от Лефренкук, Идалго е юноша на Нормандски спортен съюз, където изявите му са забелязани от друг клуб от Севера- Льо Авър. Двата сезона прекарани в цветовете на клуба от пристанищния град са достатъчни, за да убедят Реймс да го привлече в редиците си през 1954. Ход, който се оказва повече от печеливш, след като новоизгряващият млад талант дава своя принос за златното поколение на тима от Шампан. В дебютния си сезон, макар да не съумява да си обезпечи място на несменяем титуляр, той бележи 11 попадения в 23 изиграни мача, а „червено-белите“ имат повод да отворят бутилки от световноизвестното регионално питие, след като стават шампиони на Франция. Идалго и Реймс пренасят епопеята си и на континенталната сцена, като елиминират Милан в турнира за Латинската купа, за да достигнат финалния мач срещу Реал Мадрид, загубен с 0:2. През следващата  кампания стигат и до финала за Купата на Европейските шампиони, но там отново на пътя им застава „белият балет“, който ги побеждава с  3:4, а едно от попаденията е дело именно на Мишел.  Впрочем, това издание на турнира е първото в историята.

И ако в Европа едно стъпало дели северняците от трофей, то на местната сцена те обогатяват витрината си с още едно отличие по време на престоя на Идалго- Суперкупата на Франция (наричана Le trophée des champions, трофей на шампионите), спечелена след гръмкото 7:1 срещу Лил, затвърждавайки още повече доминантния си статус във френския футбол през 50-те години на XX век.

След като подпомага установяването на една златна ера, Идалго се насочва на Юг, където да направи същото. Привлечен от Монако, той участва дейно в завоюването на първите 2 титли в историята на клуба от Княжеството плюс 2 Купи на страната, 1 Суперкупа, 1 Купа Драго, както и трофея Тереза Ерера. По този той вече има в личната си витрина всички съществуващи по това време трофеи от френския футбол.

Изявява се на позицията дясно крило, както и като вътрешен халф, а в Реймс е ползван и като ляво крило. Афинитетът му към офанзивния футбол е ясно изразен- нещо, което впоследствие дава отпечатък и върху треньорската му визия.

Треньорът, донесъл първи голям трофей на Франция

Източник на снимката:
https://fr.wikipedia.org/wiki/Michel_Hidalgo#/media/Fichier:Michel_Hidalgo_(1981).jpg

Въпреки оскъдния треньорски опит (кратък престой като наставник на Мантон), Мишел идалго е назначен за национален селекционер на Франция през ноември 1975. Като футболист той записва един единствен двубой с фланелката на „петлите“. Делото му като треньор обаче надхвърля предварителните очаквания на общността. По това време френският национален отбор е много далеч от настоящия си статус. „Les Bleus“ изпитват сериозни трудности да достигнат до класиране на големи футболни форуми, отпадайки още в квалификациите за тях. За нещо повече изглежда химерично дори да се мисли. С Идалго начело обаче селекцията в синьо съумява да се класира за Световното първенство в Аржентина през 1978- цели 12 години след последното си участие на Мондиал. Трудната група и липсата на опит на най-високо ниво си казват думата и французите отпадат още в груповата фаза.

Но нито ранната елиминация, нито последвалото разочарование, свързано с пропуснатото Евро 1980 не променят начертаната линия на развитие от специалиста. Неговото постоянство и постепенна работа дават своите плодове и на Мондиал 1982 в Испания Франция за първи път достига до най-добрите 4. Именно тогава се състои и един от най-епичните мачове в историята на световния футбол- полуфиналът срещу Федерална република Германия в Севиля. Пред 70 000 зрители на „Рамон Санчес Писхуан“ двата тима играят при резултат 1:1, когато в 56-ата минута немският вратар Шумахер извършва покъртително агресивно излизане, с което праща в безсъзнание Батистон от състава на „петлите“. За всеобщо недоумение стражът не само не получава червен картон, а дори не е маркирано и нарушение. Срещата завършва при същия резултат, 1:1, в редовното време, а в продълженията „Les Bleus“ взимат убедителен аванс до 3:1, при който обратът изглежда немислим, но Маншафта достига до изравняване. 120 минути не стигат на двете селекции да се надвият и за първи път в историята на Световните първенства изходът от мач се решава с изпълнение на дузпи. Изнеслият фантастичен турнир Максим Босис пропуска решаващия удар и Франция е елиминирана. Драматизмът на този сблъсък до ден днешен го прави неизменна част от футболните класики.

2 години по-късно Идалго става първият треньор, извел Франция до голям трофей- „петлите“ печелят Евро 1984, на което са домакини, надвивайки във финалния мач на „Парк де Пренс“ Испания с 2:0. Под ръководството на специалиста от северния крайбрежен град френските национали за първи път използват крупното разочарование като трамплин към прогреса и тласък към триумфа- нещо, което в последвалите десетилетие се случи няколко пъти (дубълът световна-европейска титла след фиаското то 1993, сребърните медали от Мондиал 2006 след краха в груповата фаза 4 години по-рано, световната корона от 2018 след болезнената загуба на финала на Евро 2016 в Париж).

https://www.youtube.com/watch?v=16KB0v_WVfM

По този начин Идалго пренаписва историята на френския футбол, поставяйки местната селекция на картата на големите. След пира във френската столица той решава да не продължи авантюрата си като селекционер, предавайки щафетата на Анри Мишел. Към април 2020, той все още държи рекорда за най-дълга служба на селекционер (8 години и 7 месеца). В тактически план също той оставя своята следа. В епоха, когато най-предпочитана и разпространена схема на игра е 4-3-3, Идалго налага система с халфова линия от 4-ма. По-причудливото е, че успява да съчетае в нея изпълнители с изцяло офанзивна насоченост- Платини, Жирес, Тигана и Женжини, станали известни като „магическия квартет“. Идалго изгражда истинска синергия между тях, което е и в основата на атакуващия модел на „Les Bleus“, станал известен като „le beau jeu“ („красивата игра“). Подредбата им на терена наподобява ромб, на върха на който действа Платини.

Синдикален активист, ръководител, анализатор

Източник на снимката:
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10212709121441913&set=gm.846981539134386&type=3&theater&ifg=1

Делото на Идалго обаче е още по-мащабно и обхваща аспекти извън терена или треньорството. Ангажиран като президент на Националния съюз на професионалните футболисти (между 1965 и 1969), той играе ключова роля в ясното юридическо регламентиране на договорните параметри на играчите във Франция. Всъщност, именно с него начело този синдикат разгръща дейността си до такава степен, че да вдъхнови и формирането на FIFPro- Международната федерация на професионалните футболисти.

Всеобхватната експертиза на Идалго привлича и интереса и на министър-председателя от 1984 Лоран Фабиюс, който му предлага поста на министър на спорта, но Мишел отказва- решение, за което по-късно признава, че съжалява. Това обаче не изчерпва полето му на изява- през 1986 се нагърбва с новоизгряващия амбициозен проект на Бернар Тапи в Марсилия, поемайки пост в ръководството на клуба. В сътрудничество с Тапи изграждат една от големите доминации във френския клубен футбол (ОМ печели 4 поредни титли между 1989 и 1992), прераснала впоследствие и в европейска корона- трофея от Шампионска лига през 1993. Единственият сериозен негатив в  история на Мишел Идалго е свързан с  корупционния скандал, разтресъл Олимпик Марсилия през 90-те години, нещо, което му навлича 8-месечна условна присъда и глоба от 30 000 евро от френското правосъдие.

Поливалентният специалист напуска клуба 2 години преди континенталния триумф. Но привързаността му към средиземноморския мегаполис  е толкова силна, че той прекарва там късните си години. В тях прави футболни анализи под най-различна форма за водещи френски медии. Именно в града на Старото пристанище той и издъхва на 26 март 2020.

С дългогодишната си всеобхватна  и преобразяваща дейност както на клубно, така и на национално ниво, Идалго бетонира статута си на емблематична фигура за френския футбол- личност, пренесла на ново ниво стандартите на цяла една нация.   

Автор: Мартин Цветков

235 коментара за “Мишел Идалго- архитектът на френския футболен възход

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »